— Ако се налага да отидеш в Мексико, за да завършиш този процес, тогава разбирам. Сбърках като те критикувах за това, нямам право да ти се меся. Едно от страхотните ти качества е, че накрая винаги взимаш правилните решения. Не мога да твърдя същото за себе си. Каквото и да направиш, ще те подкрепя.
Онези дразнещи сълзи едва не рукнаха и аз решително ги преглътнах.
— Благодаря ти. Това означава много… и честно да ти кажа, точно в момента, все още не съм решила какво да правя. Зная, че Маркъс се тревожи за мен, че накрая ще загазя, както и затова, че те ме контролират. В същото време ми се струва, че ако остана част от организацията на алхимиците, ще бъда по-силна, а и освен това… не желая да те изоставя. Ъъ… да ви изоставя… всички вас.
Той се усмихна и цялото му лице грейна. Като пламък в нощта.
— Е, „ние“ определено сме щастливи да го чуем. О, освен това ще се радвам да се грижа за нашето извънбрачно дете — малкия дракон — докато си в Сейнт Луис.
На свой ред и аз му се ухилих.
— Като камък или в истинския му вид?
— Още не съм решил. Как е той в момента?
— Затворен е в аквариум. Предполагам, че ще се събудя, ако се настани в леглото до мен, така че навярно още спи. — Поне се надявах.
— Е, сигурен съм, че да е в леглото с теб би било… — Ейдриън преглътна коментара, който се канеше да направи. Вместо това посочи към масата, където се появи дъската на „Монополи“. — Ще поиграем ли?
Пристъпих до масата и се взрях в дъската. Очевидно също бе пострадала от пиенето на Ейдриън, защото половината улици бяха празни. Онези, които бяха там, носеха имена като „Сладкишче Авеню“ и „Кастъл Козуей“.
— Дъската е малко непълна — отбелязах дипломатично. Ейдриън не изглеждаше притеснен.
— В такъв случай, това ще увеличи шансовете ти за победа. Не можах да устоя на това предизвикателство и с риск да се озова на пода седнах на един от столовете. Усмихнах му се и започнах да броя парите, щастлива, че отново всичко (относително) беше наред с нас и със света.
Глава 19
Незнайно как, но въпреки това загубих.
Ако Ейдриън беше способен да пресмята бързо, бих се заклела, че използва част от силите си, за да въздейства върху търкалянето на зара. Но най-вероятно, или притежаваше някакви вродени и необясними моройски умения, които просто не можех да разбера, или имаше прекалено голям късмет. Независимо от всичко аз се забавлявах, а да загубя срещу него беше хиляди пъти по-добре, отколкото Вероника да ме преследва в съня ми.
През следващите няколко дни той продължи да идва в съня ми и макар че никога не се чувствах в пълна безопасност от нея, поне тя не заемаше през цялото време централно място в мислите ми. Тази чест беше запазена за пътуването ми през уикенда до Сейнт Луис, който дойде много по-бързо, отколкото бях очаквала.
Чак след като се качих на самолета, цялата тежест на това, което се канех да направя, се стовари отгоре ми. Това беше повратната точка, от която нямаше връщане. В уютната безопасност на Палм Спрингс някак си съумявах да се държа хладнокръвно и спокойно. Тогава Сейнт Луис ми изглеждаше много далеч. Сега предстоящата задача ми се струваше доста страховита и донякъде откачена. И опасна. Всичко, свързано с нея, можеше да ми навлече огромни неприятности. Лъжата, която сервирах на Стантън. Нахлуването в строго секретен сървър. Дори омайването на Иън с цел измъкване на информация можеше да има последствия.
И наистина, коя бях аз, та да си мисля, че съм способна да измъкна някакви тайни от него? Не бях като Роуз или Джулия. Мъжете се разтапяха и умилкваха пред тях, готови на всичко, за да им угодят. А аз? Аз бях непохватна в обществото и изключително невежа и неумела в романтичните дела. Може би Иън ме харесваше, но това не означаваше, че притежавам някаква магическа власт над него. Разбира се, ако частта от плана, свързана с него, се провалеше, тогава щях да бъда свободна от останалите задачи.
Откъдето и да ги погледнех, нещата никак не бяха розови и докато се взирах през прозореца на самолета и виждах как Сейнт Луис се приближава все повече, страхът ми стремглаво се усилваше. Дланите ми бяха твърде потни, за да държа книга, а когато отказах предложената ми храна, беше заради гаденето, а не заради манията ми за калориите.
Колебаех се дали да си наема стая в хотел, или да остана в сградата на управлението, където имаше стаи за гости, когато идваха на посещение алхимици като мен. В крайна сметка реших да отседна в хотел. Колкото по-малко време прекарвам под зорките погледи на началниците си, толкова по-добре.