Освен това, така нямаше да се тревожа, че тоалетът ми може да привлече внимание. Не последвах съвсем точно инструкциите на Ейдриън, но роклята, която си купих за това пътуване, беше малко по-ярка от обичайния ми делови гардероб. Добре де, много по-ярка. Щеше да бъде съвсем не на място сред скромната и неутрална цветова гама, която обикновено носеха алхимиците. Но когато с Иън се срещнахме във фоайето на хотела, разбрах, че съм направила правилен избор.
— Леле! — промълви той и очите му се разшириха. — Изглеждаш невероятно!
Очевидно чувствителността му на алхимик не бе обидена от тоалета ми, който представляваше плътно прилепнала мини рокля, стигаща до средата на бедрото, изрязана отзад и със смущаващо дълбоко остро деколте, което очертаваше бюста ми по начин, който и самата аз не бях подозирала, че е възможен. Скромното излъчване, придавано от дългите ръкави на роклята, бе затъмнено от комбинацията на платовете: бежова подплата, покрита с черна и тъмночервена дантела. Така се създаваше илюзията, че нося дантелата на голо. Продавачката ме бе уверила, че всяка част от дрехата трябва да приляга плътно (за пръв път в живота си бях предложила да взема по-голям номер), както и че трябва да нося черни обувки с поне десетсантиметрови токчета, за да има ефект. С помощта на много фиби успях да вдигна косата си на кок, което не беше никак лесно с моята подстрижка на пластове.
Докато прекосявах фоайето, чувствах, че привличам вниманието с тази прекалено крещяща за вкуса ми дреха, но никой не ми хвърляше шокирани погледи. Тези, които получих, бяха изпълнени с възхита. Хотелът бе доста елегантен и аз бях просто една от жените, облечени за вечеря с коктейлна рокля. Нищо скандално и необичайно. „Можеш да го направиш, Сидни.“ А и обличането на предизвикателна рокля не е толкова трудно, колкото проникването в секретен сървър, нали?
Нали?
Усмихнах се, когато приближих към Иън и го прегърнах набързо, което беше странно и за двама ни, защото насреща ми беше Иън и аз се чувствах гола в тази рокля. Тези номера на фатална жена се оказаха доста по-трудни, отколкото си бях мислила.
— Радвам се да те видя отново — избъбрих неловко. — Зная какво неудобство навярно съм ти създала, пристигайки така набързо.
Той поклати глава толкова енергично, че почти очаквах да чуя трополенето на разтърсения му мозък.
— Н-не. Изобщо не, няма никакво неудобство.
Доволна, че е успял да огледа тоалета ми, аз си облякох палтото, черен тренчкот, стигащ до коляното, и посочих към изхода.
— Май е време да се гмурнем в студа?
Алхимикът забърза напред и ми отвори вратата. Пухкави снежинки се сипеха във въздуха, падаха върху палтото и косата ми. Като дишах, от устата ми излизаха бели облачета, и аз тутакси си спомних за онова зимно поле, из което бродихме с Ейдриън. Как можех да зная тогава, че търсенето на Маркъс ще свърши с изпълнението на негови поръчки в тясна рокля.
Иън бе паркирал на кръговата алея за коли пред главния вход. Караше тойота „Корола“, а белия цвят, който бе избрал, я правеше да изглежда още по-скучна. Малък освежител за въздух във форма на дърво висеше от огледалото за обратно виждане, но вместо обичайното борово ухание, малкият етикет гласеше, че това е „Нов аромат за коли“. Като цяло миришеше на пластмаса. Постарах се да си придам самоуверено изражение. Маркъс наистина щеше да ми е страшно задължен.
— Направих резервация в един страхотен ресторант, където поднасят много вкусни специалитети от морски дарове — осведоми ме кавалерът ми. — Близо е до сградата на организацията, така че можем да отидем на службата веднага след това.
— Звучи страхотно — отвърнах аз. Никога не бях яла морски дарове в щат без излаз на море.
Ресторантът носеше името „Фреш Каше“, което не подобри мнението ми за него. Все пак трябваше да призная, че се бяха опитали да му придадат романтична атмосфера. Помещението се осветяваше главно от свещи, а пианистът в ъгъла свиреше кавъри на леки, приятни мелодии. Масите бяха заети от добре облечени мъже и жени, които се смееха и бъбреха над чаша вино и коктейли със скариди. Управителят ни поведе към ъглова маса, застлана с тъмночервена ленена покривка, украсена с разпръснати зелени орхидеи. Никога не бях виждала тези цветя отблизо и бях запленена от тяхното екзотично и чувствено излъчване. Само ако бях тук с някой друг, а не с Иън.