Бях съгласна с по-голяма част от посланието, но вече не бях изпълнена с някогашния плам. И когато хиерофантът започна да каканиже за дълга, подчинението и това, което е „естествено“, започнах да губя интерес. Сякаш ми се щеше да се говори повече за божественото, както при обикновените църковни проповеди. Имайки предвид всичко, което се случваше в живота ми, щеше да ми се отрази добре да се доближа до някоя по-висша сила. Понякога, докато слушах хиерофанта, се питах дали всичко, което изричаше, не е било измислено от някаква група хора в Средновековието. Едва ли е било нужно някакво свято нареждане свише.
Когато службата приключи, се чувствах като предател. Може би Ейдриън е бил прав, когато се пошегува: аз всъщност нямах нужда от Маркъс, за да разваля татуировката си и да се присъединя към групата. Погледнах към придружителите си — дори и към останалите алхимици в залата — беше ясно, че съм сама. Всички останали бяха запленени от церемонията, искрено посветени на каузата.
Отново, по някакъв странен и зловещ начин, ми бе напомнено за фанатичната отдаденост на Воините. „Не, не, в каквото и друго да са виновни алхимиците, ние нямаме нищо общо с подобно откачено и неуравновесено поведение.“ При все това… всичко беше много по-сложно, осъзнах. Алхимиците не бяха от тези, които първо стрелят, а след това задават въпроси, нито карат членовете си да се бият помежду си. Ние бяхме цивилизовани и разумни, но при нас съществуваше тенденцията да правим каквото ни нареждат. Това беше обща черта, която можеше да бъде много опасна.
Зоуи и баща ми тръгнаха заедно с Иън и мен.
— Не беше ли невероятно? — попита по-малката ми сестра. — Да чуеш това… ами, толкова се радвам, че татко реши да възпита и обучи още един алхимик в семейството. Добре е да повишаваме числеността си.
Дали това е бил истинският му мотив? Или защото вече ми нямаше доверие, след като бях помогнала на Роуз?
Беше вбесяващо, че единственият разговор, който можех да водя със Зоуи, се въртеше около риториката на алхимиците, но щях да се задоволя и с това, след последните месеци на мълчание. В сърцето си жадувах да си поговорим, както някога. Исках обратно топлотата и споделянето. Въпреки че сега държанието й не беше толкова студено и отчуждено, онази някогашна близост помежду ни бе изчезнала.
— Искаше ми се да разполагахме с повече време — казах й на паркинга на раздяла. — Имаме да си говорим за толкова много неща.
Тя се усмихна, а в усмивката й имаше искреност, която ме стопли. Може би отчуждението помежду ни не беше непоправимо.
— На мен също. Съжалявам за… ами, за обстоятелствата. Надявам се скоро да се видим. Аз… липсваше ми.
Едва не изгубих самообладание и силно я прегърнах.
— Скоро ще се видим. Обещавам.
Иън — на когото явно баща ми вече бе започнал да гледа като на бъдещ зет — ме откара обратно в хотела и по пътя не спря да се възхищава колко невероятно било да се запознае с Джаред Сейдж. Колкото до мен, аз все още усещах прегръдката на Зоуи.
Иън обеща да ми се обади на сутринта за обиколката в архивите. След това, колкото и да е странно, затвори очи и се наведе напред. Отне ми секунда, за да осъзная, че очаква целувка за лека нощ. Сериозно? Това ли бе маниерът му? Дали изобщо досега бе целувал момиче? Дори Брейдан бе показал повече страст. И разбира се, нито един от двамата не можеше да се мери с Ейдриън.
Когато не предприех нищо, той най-сетне отвори очи. Аз го прегърнах — закътана в палтото — и му „признах“ колко съм щастлива, че се е запознал с баща ми. Това, изглежда, го задоволи.
Когато по-късно заспах, Ейдриън ми направи обичайната си нощна визита, за да си побъбрим. Съвсем естествено, искаше да узнае всичко за роклята ми. Не спираше да ме подпитва как съм спечелила Иън и изглеждаше развеселен от няколкото подробности, които реших да му съобщя. Но аз най-вече не можех да спра да говоря за Зоуи. Ейдриън скоро се отказа от другите теми и просто слушаше възторжените ми излияния.
— Тя говори с мен, Ейдриън! — Кръстосвах надлъж и нашир из балната зала, стиснала ръце развълнувано. — И не беше ядосана. Накрая беше ясно, че е щастлива да ме види. Знаеш ли какво е усещането? Искам да кажа, известно ми е, че нямаш братя или сестри, но да се срещнеш с някого, с когото не си се виждал от доста време, и той да ти се зарадва?