— Не зная какво е това — изрече той тихо. — Но мога да си представя.
Тогава бях толкова обсебена от радостта си, че не обърнах внимание на думите му, но по-късно се запитах дали не говореше за майка си, която се намираше в затвора.
— Хубаво е да те видя щастлива — додаде той. — Не че напоследък си била нещастна, но имаше много тревоги.
Не можех да не се засмея на думите му, но смехът ми изведнъж секна.
— Да не би да намекваш, че злите вещици и шпионажът са стресиращи?
— Не. — Той приближи към мен. — За нас са обикновено ежедневие. Но сега смятам да си легна. Струва ми се, че тази нощ можеш да минеш и без мен.
Той ме посещаваше всяка нощ след съня с Вероника. Повечето от визитите му бяха кратки, но аз знаех, че му струват много усилия и магия на духа.
— Благодаря ти. Нямам думи, с които да изразя колко съм ти благодарна наистина.
— Не е нужно да го казваш, Сейдж. Желая ти късмет утре.
Щеше да ми е нужен наистина. Канех се да открадна тайна информация от строго секретна зона.
— Благодаря — повторих.
Част от доброто ми настроение помръкна, но не съвсем.
— Без значение какво ще се случи, сдобряването със Зоуи ме кара да чувствам, че тази мисия вече е успешна.
— Това е, защото не са те заловили. — Той взе лицето ми в шепите си и се наведе по-близо. — Дано не се случи. Не искам да сънувам, че те посещавам в затвора… или където там изпращат провинилите се алхимици.
— Хей, поне ти ще ми правиш компания, нали?
Той поклати печално глава и сънят изчезна.
Глава 20
Супер рано на следващата сутрин ме събуди телефонен звън. Беше Иън. Отначало помислих, че навярно се надява да се промъкнем, преди останалите алхимици да са се събудили, но се оказа, че просто искал преди това да закусим. Имайки предвид, че бе успял да ми осигури достъп до секретните архиви, не можех да му откажа. Първоначално той искаше да отидем в управлението към десет сутринта, но аз го убедих да е по обяд. Това означаваше да остана в компанията му за по-дълго време след закуската, но жертвата си заслужаваше. Обаче бях облякла широки панталони в цвят каки и ленена риза. Шпионажът настрана, но коктейлна рокля и сутрешен бюфет не се връзват особено. Но като компенсация бях разкопчала две копчета от ризата си. Да си облечен така в някое от управленията на организацията си беше доста дръзко и Иън изглеждаше възхитен от „скандалното“ ми поведение.
Сградата бе много по-тиха в неделя, отколкото предишната вечер. Въпреки че алхимиците винаги са на поста си, по-голямата част от управлението работеше по обичайния седмичен график. Отново нямах проблем да мина през главната рецепция, но както очаквахме, малко се забавихме в секретната зона. Дежурният не беше приятелят на Иън, който му дължеше услуга. Наложи се да го почакаме да дойде от задната стая и дори тогава Иън трябваше да убеждава колегата си да ме пусне. Мисля, че и за двамата беше ясно, че Иън се опитва да ме впечатли и накрая първият тип се смили и се съгласи да помогне за нещо, което изглеждаше съвсем безобидно. В крайна сметка аз бях колега, алхимик, и исках само да ме разведат из библиотеката. Какво толкова лошо би могло да има в това?
Те претърсиха чантата ми и ме накараха да мина през металния детектор. Бях замислила да използвам две магии, които не изискваха веществени съставки, така че не се налагаше да обяснявам наличието на кристали или билки. Най-рискованата част беше флашката, която криех в сутиена си. Те може би нямаше да ме разпитват, ако откриеха флашка в чантата ми, но нямах намерение да рискувам да ми я вземат. Макар че ако тя се видеше на скенера, щеше да ми е много по-трудно да обясня защо я крия. Бях напрегната, когато минавах през скенера, като се подготвих или да побягна, или да пусна в ход някоя от бойните хватки на Улф. Но, както се надявах, уредът бе твърде малък, за да бъде забелязан, и ни махнаха да минаваме. Едно препятствие по-малко, казах си, ала това не намали напрежението ми.
— Да не би онзи да се съгласи на тази обиколка, ако в замяна му опростиш парите, които ти дължи? — попитах Иън, докато се спускахме към архивите.
— Да. — Той се намръщи. — Опитах се да го убедя за половината сума, но той заяви, че или всичко, или нищо.