— И колко ти излезе тази разходка?
— Петдесет долара. Струва си — додаде спътникът ми бързо.
Вечерята сигурно му бе струвала още толкова. Този уикенд се очертаваше доста скъп за Иън, особено след като само аз се възползвах от наградите. Не можех да не се почувствам малко виновна и трябваше отново да си напомня, че върша това в името на важна кауза. Бих му предложила да му възстановя разходите, ала нещо ми подсказваше, че това ще заличи всичко, което бях постигнала благодарение на „женския чар“.
Архивите бяха защитени с електронни ключалки, които се отвориха, когато Иън пъхна електронната си карта. Когато пристъпихме вътре, едва не забравих, че идването ми тук беше само прикритие за по-важната цел. Озовах се сред море от книги, ръкописи и древни папируси. Най-старите и деликатни екземпляри бяха зад стъклени витрини. Върху отсрещната стена имаше указания какъв е достъпът до дигиталните копия, съхраняващи се в компютрите. Двойка алхимици на нашата възраст работеха на масите, преписвайки резюметата на старинните книги в лаптопите си. Момичето изглеждаше много развълнувано от работата си; момчето очевидно се отегчаваше. Явно възприе появата ни като един вид развлечение.
Сигурно лицето ми е изразявало подходящото за случая благоговение, защото когато се извърнах към Иън, видях, че ме наблюдаваше с гордост.
— Страхотно е, нали? — Очевидно да бъде „прехвален библиотекар“ току-що се бе превърнала в доста по-вълнуваща работа за него. — Последвай ме.
Не беше нужно да ми го повтаря. Започнахме да разглеждаме залата на архива, която се простираше доста по-надалеч, отколкото си мислех. Алхимиците ценяха високо познанието и от тази внушителна колекция ставаше ясно, че тази им страст датираше от векове. Спирах се край високите лавици, като ми се искаше да запомня всяко заглавие. Бяха на различни езици и обхващаха разнообразни области на науката, нужни за професията ни: химия, история, митология, свръхестественото. Беше зашеметяващо.
— Как е организирано? — поинтересувах се аз. — Как можеш да намериш това, което искаш?
Той ми посочи малките табели върху лавиците, които не бях забелязала. Върху тях бяха изписани кодовете по азбучен ред, които бяха част от файлова система на база данни, непозната за мен.
— Това е каталогът. А тук е директорията.
Той ме поведе към сензорен панел, вграден в стената. Натиснах и върху него се появи меню с опции: АВТОР, ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, ЕЗИК. Докоснах ПРЕДМЕТ и се появи списък с подраздели, докато накрая осъзнах, че търся „Магия“ в раздела със свръхестествени явления. Излезе списък със заглавия, всяко от които имаше код за търсене в базата данни.
За моя изненада имаше доста книги, посветени на магията, което събуди любопитството ми. Дали алхимиците имаха досиета на вещици? Или всичко беше само теоретични трудове? Вероятно морализаторски съчинения за греховните помисли на хората в тази насока.
— Мога ли да взема за четене някои книги? — попитах водача си. — Искам да кажа, зная, че не мога да седя на това място и да чета цял следобед, но тук има толкова много история… Някак ми се ще да се почувствам част от нея. Ще ти бъда изключително благодарна.
Наистина не вярвах, че това ще проработи втори път, но се получи.
— Добре. — Иън посочи към малък кабинет в дъното. — Аз трябва да свърша няколко неща. Искаш ли да се срещнем тук след час?
Благодарих му горещо, а след това отново насочих внимание към сензорния екран. Копнеех да проуча книгите за магии, но си напомних защо съм тук. След като се намирах в архива, можех да потърся информация, която би могла да бъде полезна за каузата ни. Прерових менюто, докато стигнах до подраздела за ранна история на алхимиците. Надявах се да открия сведения за ловци на вампири или конкретно за Воините. Нямах късмет. Най-доброто, което можех да направя, бе да намеря кодовете, отбелязани върху рафтовете с книги, в които се проследяваше създаването на нашата организация. Повечето от книгите бяха дебели томове, написани на тежък, старомоден стил. Най-древните дори не бяха на английски.
Прегледах няколко и много скоро разбрах, че тази работа ще отнеме повече от час. В по-новите книги не се споменаваше за Воините, което не ме изненада, имайки предвид, че тази информация сега не беше достъпна за всички. Ако исках да открия някаква следа за ловците на вампири, то тя навярно щеше да е в старите книги. Те нямаха съдържание, нито индекси, а нямаше начин да чета по-подробно. Припомняйки си действителната цел на посещението ми тук, след около десет минути зарязах книгите и отидох да потърся Иън. Напрежението от преди малко се завърна и започнах да се потя.