А останалата част от мен? Останалата част просто беше изплашена.
„Ако продължа да те обичам, може би накрая ще се пречупиш и също ще ме обикнеш.“
Това беше абсурдно. Не можеш да накараш някого да те обича само защото ти го обичаш. И без значение колко чаровен бе Ейдриън, колко красив или колко забавен. Един алхимик и един морой никога не можеха да бъдат заедно. Това беше невъзможно.
„Почти сигурен съм, че вече си наполовина влюбена в мен.“
Абсолютно невъзможно.
Глава 3
Верен на думата си, Ейдриън не спомена повече връзката — или липсата на такава — между нас. Макар че можех да се закълна, че от време на време зървах нещо в очите му, заради което в съзнанието ми отново отекваше заявлението му, че ще продължи да ме обича. Или може би това беше просто типичното му безочие.
След междинния полет и едночасовото пътуване с кола, нощта вече бе паднала, когато най-после пристигнахме в малкия курортен град в Маунт Поконо. Когато слязох от колата, изживях истински шок. Декември в Пенсилвания бе много, много по-различен от декември в Палм Спрингс. Свежият, мразовит въздух ми подейства като удар и тутакси накара носа и устата ми да замръзнат. Дебели снежни преспи, покрили всичко наоколо, блестяха на светлината на същата голяма, кръгла луна, под чиито лъчи двете с госпожа Теруилиджър бяхме направили магията. Звездите тук светеха със същата яркост, както и над голата пустиня, макар че студеният въздух правеше сиянието им да изглежда някак си по-остро и отчетливо.
Ейдриън остана в наетата кола, но се наведе навън, когато шофьорът ми подаде малкия куфар.
— Имаш ли нужда от помощ за багажа? — попита той. Дъхът му образува заскрежено облаче във въздуха.
Предложението беше необичайно за него.
— Ще се справя, но ти благодаря. Да разбирам ли, че ти няма да отседнеш тук? — Кимнах към малкия спретнат хотел, предлагащ нощувка и закуска, пред който беше спряла колата.
Ейдриън посочи надолу по шосето към голям, ярко осветен хотел, кацнал на хълма.
— Аз ще съм там горе. Там ще се вихрят и всички купони и веселби, ако те интересува. Навярно тъкмо са започнали.
Потреперих и това нямаше нищо общо със студа. Животът на мороите обикновено протичаше по така нареченото нощно разписание, при което денят им започваше след залез–слънце. Онези, които живееха сред хората — като Ейдриън — трябваше да се приспособят към дневното разписание. Но тук, в малкия град, който навярно гъмжеше от морои, той имаше възможност да се върне към това, което за него беше много по-нормален начин на живот.
— Ще го имам предвид — отвърнах. Последва момент на неловко мълчание, но ниските температури ми послужиха като отлично извинение за бягство. — Е, май е по-добре да вляза вътре на топло. Беше ми приятно, ъъ, да пътувам с теб.
Той се усмихна.
— На мен също, Сейдж. До утре.
Вратата на колата се затвори и внезапно се почувствах самотна без него. Те потеглиха към високия хотел. В сравнение с него моят изглеждаше миниатюрен, но беше приятен и добре поддържан. Алхимиците ми бяха запазили стая именно тук, защото са знаели, че гостите морои ще бъдат настанени в другия. Е, повечето от тях.
— За сватбата ли сте дошли? — попита съдържателката на хотела, докато ме регистрираше. — И други гости за празненството са отседнали при нас.
Кимнах и подписах касовата бележка, след като платих с кредитната си карта. Не беше изненада, че хотелът ще е препълнен с морои, но тук навярно щяха да са по-малко, отколкото в другия. Не биваше да забравям да заключа вратата. Вярвах на приятелите си в Палм Спрингс, но всички други морои и дампири бяха съмнителни.
Градове като този, както и хотелите в тях, винаги изглеждаха сякаш са предназначени за двойки, решили да се усамотят на някое романтично място. Моята стая не беше изключение. По-голямата част бе заета от огромно легло, драпирано с прозрачен балдахин, в комплект със сърцевидно джакузи край камината. Отвсякъде лъхаше на любов и романтика, което отново ми навя мисли за Ейдриън. Постарах се да изтикам образа му от съзнанието си и изпратих кратък есемес на Дона Стантън — висшестоящ алхимик, която ръководеше мисията ми в Палм Спрингс.
„Пристигнах в Поконо Холоу. Регистрирах се в хотела.“
Отговорът й пристигна бързо: „Отлично. Ще се видим утре.“ Секунда по-късно последва втори есемес: „Заключи вратата.“