— Това е изключено — твърдо заяви тя. Сегашното й местоположение беше плод на дълго и внимателно планиране.
Нито за секунда не повярвах на аргумента й. Половината от нашата работа се състоеше в намаляване и покриване на щетите и светкавично приспособяване към променящи се ситуации.
— Така ли? Е, в такъв случай планирахте ли, че онези откачени ловци на вампири ще я намерят?
Стантън подмина саркастичната ми забележка.
— Имаш ли доказателства, че Воините разполагат с някаква конкретна информация за нея? Приятелят ти каза ли ти повече подробности?
— Не — признах си. — Но все пак трябва да предприемем нещо.
— В случая няма „ние“. — Гласът й от безучастен бе станал леден. — Не ти решаваш какво ще правим.
Понечих да възразя, сетне се възпрях. Обзе ме ужас. Какво бях направила току-що? Първоначалното ми намерение беше или да накарам Стантън да предприеме законни действия, или да разбера дали неволно ще се издаде, че знае за връзките с Воините. Смятах, че споменаването на Трей ще подкрепи достоверността на думите ми, след като едва ли можех да й съобщя истинската причина, поради която се страхувах за Джил. При все това бях изкрещяла заповед. А това не беше типично държание за Сидни. Не беше типично държание за един алхимик. Какво бе казал Уейд? „Вече си оставила цяла пътечка от трохи след себе си.“
Дали беше заради развалената татуировка?
Това не беше троха. Беше цял хляб. Поведението ми беше на ръба на непокорството и аз внезапно си представих онзи списък, за който Маркъс постоянно ме предупреждаваше — онзи, в който се записваха всички подозрителни неща, които съм извършила. Дали в момента въпросният списък не се обновяваше?
Трябваше да поправя грешката си, но как? Как, за бога, да си взема обратно изреченото? Мислите ми препускаха бясно. Бяха ми нужни няколко минути, за да се успокоя и да започна да мисля логично. „Мисията. Съсредоточи се върху мисията. Стантън ще разбере това.“
— Извинете ме, госпожо — продумах накрая. „Бъди спокойна. Бъди почтителна.“ — Аз просто… просто толкова съм разтревожена за тази мисия. Знаете ли, на службата се срещнах с баща си. Това беше факт, който тя можеше да провери. — Трябва да сте забелязали как си тръгнах онази нощ. Колко обтегнати са отношенията помежду ни. Аз… аз трябва да го накарам да се гордее с мен. Ако тази мисия се провали, той никога няма да ми прости.
Тя не отговори, затова се помолих това да означава, че слуша внимателно… и ми вярва.
— Искам да се представя добре тук. Искам да изпълня нашите цели и да опазя Джил скрита. Но вече възникнаха прекалено много усложнения, които никой не предвиди — първо Кийт, а след това Воините. Просто вече не мога да съм напълно сигурна, че тя е в безопасност, дори с Еди и Анджелина. А това ме съсипва. И… Не бях актриса, която може да се престори, че плаче, но се постарах гласът ми да пресекне. — И аз вече не се чувствам в безопасност. Казах ви, когато помолих за разрешение да отида на службата, колко потискащо и разстройващо е да си с мороите. Те са навсякъде — както и дампирите. Храня се с тях. Уча в един клас с тях. Да прекарам уикенда сред алхимиците беше като глътка свеж въздух за мен, истинско спасение. Искам да кажа, че не се опитвам да избегна задълженията си, госпожо. Разбирам, че всички сме длъжни да правим жертви. И вече започнах да свиквам с присъствието им, но понякога напрежението е просто непоносимо — и когато чух това нещо за Воините, направо се сринах. Единствената ми мисъл беше, че мога да се проваля. Съжалявам, госпожо. Не биваше да си го изкарвам на вас. Изгубих контрол, а това е недопустимо.
Прекратих брътвежите си и зачаках отговора й. Надявах се, че съм била достатъчно убедителна, за да пресека всякаква мисъл, че може да съм дисидент. Разбира се, възможно бе да се бях представила като един слаб и нестабилен алхимик, който трябва незабавно да бъде отстранен от тази мисия. В такъв случай… ами, може би трябваше да замина с Маркъс в Мексико.
Характерната й пауза този път беше особено болезнена.
— Разбирам — каза накрая. — Е, ще го взема под внимание. Тази мисия е от изключителна важност, повярвай ми. Когато преди малко те разпитвах за получената информация, не беше заради отслабена решителност от наша страна. Притесненията ти ще бъдат взети под внимание и аз ще реша как ще бъде най-добре да се действа.
Не беше точно това, което исках, но се надявах, че Стантън ще удържи на думата си. Прекалено много исках да вярвам, че е честна и почтена.