— Няма да можеш да й устоиш.
Той повдигна вежди.
— Предизвикваш ли ме, Сейдж? Мога да устоя на много неща.
— Не и съдейки по общото ни минало. Всеки път, когато обличам що–годе прилична рокля, ти губиш самообладание.
— Това не е съвсем вярно — възрази той. — Аз губя самообладание, независимо в какво си облечена. А онази червена рокля не беше „що–годе прилична“. Тя беше като небесна частица тук на земята. Една червена, копринена частица от рая.
Трябваше да завъртя очи и да му кажа, че не съм тук за негово лично забавление. Ала нещо в погледа, с който ме гледаше, както и нещо в начина, по който се чувствах тази нощ, събуди у мен желанието да видя реакцията му. Развалянето на татуировката не се бе отразило на отношенията ни, но този акт — както и стореното от мен през този уикенд — ме бяха изпълнили с някаква дързост. За пръв път исках да рискувам с него, въпреки обичайния списък от логични аргументи. Освен това нямаше нищо опасно да му позволя да погледа.
Манипулирах съня, както той ме бе научил. След няколко минути дантелената мини рокля замени джинсите и блузата. Дори призовах и обувките с високи токове, които прибавиха още няколко сантиметра към ръста ми. Все пак си оставах по-ниска от него, но така лицата ни се озоваха по-близо.
Очите му се разшириха. Без да пуска ръцете ми, той отстъпи крачка назад, за да може да ме види по-добре. Имаше нещо почти осезаемо в начина, по който погледът му се плъзна по тялото ми. Сякаш усещах всяко място, до което се докосваше. Когато очите му отново се вдигнаха към моите, дишането ми се бе учестило и аз много остро усещах, че действително не ни разделят много дрехи. Може би все пак имаше нещо опасно да му позволя да погледа.
— Частица от рая? — попитах задавено.
Той поклати бавно глава.
— Не. От друго място. Онова, в което ще горя, заради това, което си мисля.
Ейдриън отново пристъпи към мен. Ръцете му пуснаха моите и се обвиха около кръста ми, а аз забелязах, че не само моето дишане се е учестило. Той ме притегли към гърдите си и телата ни се притиснаха. Светът запулсира от топлина и електричество, натежа от напрежение. Беше нужна само една искра, за да експлодира около нас. Аз балансирах на ръба на друга бездна, което не беше много лесно с тези високи токчета.
Обвих ръце около врата му и го приближих към себе си.
— По дяволите! — промърмори той.
— Какво? — попитах, без да откъсвам взор от неговия.
Ръцете му се спуснаха по бедрата ми.
— Не бива да те целувам.
— Всичко е наред.
— Кое е наред?
— Всичко е наред, ако аз те целуна.
Не беше лесно да изненадаш Ейдриън Ивашков, но аз го слисах истински, когато устните ми докоснаха неговите. Целунах го и за миг той бе твърде сепнат, за да отвърне. Това продължи само около секунда. После неудържимата енергия, която бях опознала вече толкова добре в него, се завърна. Бутна ме назад и ме повдигна, за да седна върху масата. Покривката се събра на куп, събаряйки няколко чаши. Чух как нещо, което приличаше на китайски порцелан, се разби на пода.
Цялата логика и разум, които обикновено притежавах, се стопиха. Не бе останало нищо, освен плът и огън и нямаше да се лъжа — поне не тази нощ. Желаех го. Извих гърба си, напълно наясно колко уязвима ме прави това и че по този начин му отправям покана. Той я прие и ме натисна нежно, за да легна по гръб на масата, а тялото му покри моето. Онази съкрушителна и опияняваща целувка се придвижи от устните ми към тила. Ейдриън дръпна надолу ръба на деколтето и презрамката, откривайки рамото ми и още плът, която да завладее. Една чаша се претърколи по масата и се разби в пода, скоро последвана от друга. Той прекъсна ласките си и аз отворих очи. Лицето му бе помрачено от раздразнение.
— Масата — рече той. — Проклетата маса.
Миг по-късно вече я нямаше. Намирах се в апартамента му, върху леглото му и бях доволна, че вече няма сребърни прибори под мен. След тази пълна смяна на интериора, устните му отново завладяха моите. Никога не бих повярвала, че съм способна да се чувствам толкова първична, толкова откъсната от здравия разум, който обикновено диктуваше действията ми. Ноктите ми се забиха в гърба му, а устните му се плъзнаха по извивката на брадичката ми, надолу до вдлъбнатината на шията. Продължиха да се спускат, докато не стигнаха до дъното на острото деколте. Простенах леко, а той не спираше да ме обсипва с бързи, дразнещи целувки.
— Не се тревожи — прошепна. — Роклята остава на теб.