Выбрать главу

— О? Нима ти решаваш това?

— Да — отвърна Ейдриън. — Няма да изгубиш девствеността си насън. Ако изобщо е възможно. Не желая да се занимавам с философската страна на казуса. Освен това, няма защо да бързаме. Понякога си струва да удължиш пътуването още малко, преди да стигнеш до заветната цел.

Метафори. Това бе цената да се натискаш и целуваш с артистична личност.

Едва не го изтърсих. Сетне ръката му се плъзна по голия ми крак и аз отново забравих за всичко. Роклята остана на мен, но той си позволи доста волности. Дланта му се пъхна под плата, продължи по крака ми, после нагоре през бедрото. Изгарях там, където ме докосваше и цялото ми същество бе концентрирано в допира му. Напредваше прекалено бавно и аз го сграбчих, жадна да го накарам да побърза.

Ейдриън се изкиска, стисна китката ми, отмести моята ръка и я притисна към завивките.

— Никога не съм си представял, че аз ще съм този, който ще те удържа.

Отворих очи и срещнах неговите.

— Аз се уча бързо.

Цялата тази изгаряща и животинска нужда, клокочеща в мен, сигурно е изригнала навън, защото дъхът му пресекна, а усмивката му изчезна. Той пусна китката ми и обхвана страните ми в шепи, свеждайки лице до моето.

— Мили боже, Сидни. Ти си… — Страстта в очите му се превърна в изненада и той внезапно вдигна глава.

— Какво не е наред? — попитах, чудейки се дали това не е някаква странна част от „пътуването“.

Той се намръщи и започна да избледнява пред очите ми.

— Събудиха те.

Глава 22

Отворих очи, замаяна от внезапния шок да бъда измъкната от съня. Тялото ми бе обзето от някаква отмала и аз присвих очи срещу светлината. Слънчевите лъчи, струящи през прозореца, се смесваха с осветлението на лампата, която бях оставила включена миналата нощ, но дисплеят на телефона ми показваше стряскащо ранен час. Някой чукаше на вратата и аз осъзнах, че това ме е събудило. Прокарах ръка през разрошената си коса и се надигнах несигурно, за да седна в леглото.

— Ако сега се нуждае от учител по география, наистина заминавам за Мексико — промърморих. Но когато отворих вратата, не Анджелина стоеше отвън. Беше Джил.

— Току-що се случи нещо голямо — заяви тя и се вмъкна в стаята.

— Не и за мен.

Дори и да забеляза раздразнението ми, тя не го показа. Всъщност, когато я огледах по-внимателно, осъзнах, че тя навярно няма представа (все още) за случилото се между Ейдриън и мен. Доколкото знаех, сънищата, създадени от магията на духа не се споделят през връзката, освен ако този, който е целунат от сянката, не участва директно.

Въздъхнах и отново седнах на леглото. Исках само да се сгуша под завивките и отново да заспя. Жарката страст и вълнението от съня избледняваха и сега почти усещах умора.

— Какво не е наред?

— Анджелина и Трей.

Изпъшках.

— О, боже! Какво му е направила сега?

Джил се настани на стола ми зад бюрото и надяна маска на непоколебима решителност. Каквото и да се задаваше, не беше добро.

— Миналата нощ се опитала да го вмъкне в нашето общежитие.

— Какво? — Наистина имах нужда от повече сън, защото мозъкът ми отказваше да разбере смисъла на казаното. — Тя все пак не е чак толкова отдадена на математиката… нали?

Джил ме изгледа накриво.

— Сидни, те не се занимават с математика.

— Тогава защо… О! О, не! — Паднах върху леглото и се вторачих в тавана. — Не! Това не може да се случва.

— Вече си го повторих няколко пъти — осведоми ме тя. — Не помогна.

Претърколих се настрани, за да мога да я виждам.

— Добре, да предположим, че е истина… откога продължава?

— Не зная. — Джил звучеше не по-малко уморена от мен и доста по-раздразнена. — Познаваш я. Опитах се да изкопча отговори от нея, но тя не спира да твърди, че вината не е нейна и просто се е случило.

— Какво казва Трей? — попитах.

— Нямах възможност да поговоря с него. Изхвърлиха го веднага, щом ги заловиха. — Тя се усмихна, ала твърде безрадостно. — Хубавото в цялата история е, че той ще си има много по-големи неприятности от нея, така че поне няма да се тревожим, че ще я изключат.

О, не!

— Трябва ли да се безпокоим, че той ще бъде изключен?

— Не мисля. Чух за други подобни случаи и са били наказани с допълнителни часове или без право на излизане през свободното време.