Да сме благодарни и за това. Анджелина постоянно беше наказана да не излиза, така че и двамата щяха да се кротнат.
— Е, в такъв случай предполагам, че няма какво повече да се направи. Искам да кажа, че осъзнавам, че откъм емоционална гледна точка, разбира се, няма да е толкова лесно.
— Ами… — Джил се размърда неспокойно. — Тъкмо за това става дума. Разбираш ли, първо някой трябва да каже на Еди…
Скочих от леглото.
— Аз няма да го направя.
— О, разбира се, че не. Никой не очаква подобно нещо от теб. — Не бях сигурна, но я оставих да продължи. — Анджелина ще го направи. Така е правилно.
— Да…
Все още бях нащрек.
— Но все пак някой трябва да поговори с Еди след това — обясни Джил. — Ще му е трудно, нали се сещаш? Не бива да го оставяме сам. Той се нуждае от приятел.
— А ти не си ли му приятелка? — подхвърлих малко троснато.
Тя се изчерви.
— Ами, да, разбира се. Но не съм сигурна доколко ще е подходящо, след като… ами, ти знаеш какво изпитвам към него. По-добре да е някой по-разумен и безпристрастен. Освен това, изобщо не съм уверена, че ме бива за тези работи.
— Навярно те бива повече от мен.
— Ти си по-добра в тези работи, отколкото си мислиш. Способна си да направиш нещата ясни и…
Неочаквано Джил застина. Очите й малко се разшириха и за миг имах чувството, че сякаш наблюдава нещо, което не можех да видя. Не, осъзнах след миг. Не беше „сякаш“. Тъкмо това правеше. Това бе един от онези моменти, когато беше в синхрон със съзнанието на Ейдриън. Видях я как примигва и бавно се завръща в стаята. Погледът й се фокусира върху мен и тя пребледня. И в същия миг разбрах, че тя знаеше.
Роуз ми бе казвала, че понякога през връзката можеш да проникнеш в скорошните спомени на другия, дори и ако в онзи момент съзнанието не е било в синхрон с неговото. Когато Джил ме погледна, бях убедена, че е видяла абсолютно всичко, което се бе случило с Ейдриън миналата нощ. Трудно бе да се каже коя от нас беше по-ужасена. Припомних си какво бях направила и казала, компрометиращите положения, в които буквално и фигуративно се бях озовала. Джил току-що ме бе „видяла“ да правя неща, които никой друг досега не ме е виждал да върша — е, с изключение на Ейдриън, разбира се. И какво всъщност е почувствала? Какво беше усещането да ме целува? Да прокарва ръцете си — неговите — по тялото ми?
Беше ситуация, за която в никакъв случай не бях подготвена. Редките ми и случайни неблагоразумни „прегрешения“ с Ейдриън също бяха преживявани от Джил през връзката, но всички ние бързахме да ги пропъдим — особено аз. Обаче миналата нощ се бяха случили неща, с които прекрачвах една съвсем нова и различна граница. Неща, които бяха оставили и двете ни с Джил зашеметени и безмълвни. Срамувах се, че тя ме е видяла слаба и изложена на показ, а закрилническата част в мен се тревожеше, че тя изобщо е видяла нещо подобно, за бога!
Взирахме се една в друга, потънали в мислите си, но Джил се окопити първа. Беше станала дори по-червена от онзи момент преди малко, когато спомена Еди, и направо се изстреля от стола. Извърна поглед от мен и забърза към вратата.
— Ъъ… трябва да вървя, Сидни. Извинявай, че те обезпокоих толкова рано. Това навярно може да почака. Анджелина ще говори с Еди тази сутрин, така че когато и да имаш възможност да се видиш с него и да си поговорите, ще е супер. Пое дълбоко дъх и отвори вратата, без да ме поглежда. — Трябва да вървя. Ще се видим по-късно. Още веднъж извинявай.
— Джил…
Тя затвори вратата, а аз се свлякох на леглото, неспособна да помръдна. Всичко беше излязло наяве. Каквато и жар и страст да бяха останали в мен след предишната ми нощ с Ейдриън, сега напълно изчезнаха. Изражението на Джил напълно ме бе отрезвило. До този миг не осъзнавах истински какво означава да си забъркан с някой, който има духовна и телепатична връзка с друг. Тя чуваше всичко, което Ейдриън ми казваше насаме. Преживяваше всяка емоция, която той изпитваше към мен. Чувстваше всяка наша целувка…
Имах чувството, че ми призлява. Как Роуз и Лиса се бяха справили с това? Някъде в размътения ми мозък си припомних Роуз да казва, че се е научила да блокира голяма част от преживяванията на Лиса — но е отнело години, докато се научи. Ейдриън и Джил бяха свързани едва от няколко месеца.
Шокът да разбера, че Джил е видяла всичко, хвърли сянка върху чувственото и възбуждащо преживяване от изминалата нощ. Все едно бях изложена на показ. Чувствах се евтина и мръсна, особено след като си припомних, че аз бях провокирала случилото се. Гаденето ми се засили. Нямаше начин да спра лавината от мисли, която скоро се надигна.