Миналата нощ си бях позволила да изгубя контрол, пометена от желанието. Не биваше да правя нищо от стореното — и не само защото Ейдриън беше морой (макар че и това определено беше голям проблем). Целият ми живот бе изграден върху разума и логиката, а аз бях захвърлила всичко с лека ръка през прозореца. Те бяха моята сила, а като ги пренебрегнах и забравих, бях станала слаба. Бях възбудена от свободата и рисковете, които бях изпитала миналата нощ, да не споменаваме и опиянена от Ейдриън, от думите му, че съм красива, смела и „абсурдно умна“. Бях се разтопила, когато ме бе видял в онази нелепа рокля. Осъзнаването, че той ме желае, бе замъглило мислите ми, бе ме накарало да го пожелая и аз…
Нищо от случилото се не беше правилно.
С огромно усилие се надигнах от леглото и успях някак си да си избера дрехи за деня. Отидох в банята, олюлявайки се като зомби и останах толкова дълго под душа, че пропуснах закуската. Нямаше значение. И без това не можех да хапна нищо, не и с всички емоции, които кипяха в мен. Докато вървях по коридорите, почти не разговарях с никого и чак когато седнах на чина си в класната стая на госпожа Теруилиджър най-после си припомних, че на този свят съществуват и други хора с техните проблеми.
И конкретно Еди и Трей.
Бях сигурна, че едва ли двамата щяха да бъдат толкова травмирани, както Джил и мен от събитията от предишната нощ. Но очевидно бяха имали тежка сутрин. Нито един от тях не говореше, нито поглеждаше към останалите съученици. Мисля, че за пръв път видях Еди да пренебрегва околната обстановка. Звънецът би, преди да имам възможност да кажа каквото и да било. Прекарах останалата част от часа да ги наблюдавам загрижено. Нямаха вид, че се канят да се забъркат в някаква лудост, породена от твърде много тестостерон, и това беше добър знак. Беше ми мъчно за тях — особено за Еди, който беше най-онеправданият — а мисълта за техните проблеми ми помогна да се изтръгна от собствените си неволи. Малко.
Когато часът свърши, исках първо да поговоря с Еди, но госпожа Теруилиджър ми попречи. Тя ми подаде голям жълт плик, в който на пипане имаше книга. Явно нямаше край на магиите, които трябваше да науча.
— Някои от нещата, които обсъждахме — каза ми тя. — Прегледай ги при първа възможност.
— Добре, госпожо.
Пъхнах плика в чантата и се огледах за Еди. Беше си отишъл.
Следващия час щяхме да сме заедно с Трей и аз, както обикновено, се настаних до него. Той ме стрелна косо с поглед и се извърна.
— И така — рекох аз.
Той поклати глава.
— Не започвай!
— Нищо не започвам.
Трей остана мълчалив няколко минути, после се извърна към мен с безумен поглед в очите.
— Не знаех, кълна се. За нея и Еди. Тя никога не го е споменавала, а и очевидно те не говорят за това тук наоколо. Никога не съм искал да му го причиня. Трябва да ми повярваш.
— Вярвам ти.
Без значение какви други недостатъци имаше, Трей бе добър и почтен младеж. Ако някой беше виновен в създалата се ситуация, то това бе Анджелина.
— Аз съм по-изненадан от теб, че се забърках с някой като нея, честно. — Нямаше нужда да пояснява, че „някой като нея“ се отнасяше до това, че Анджелина бе дампир. Трей отпусна глава на чина. — Зная, зная. Просто всичко стана толкова бързо. Предния ден тя запрати учебника по мен. На следващия двамата се натискахме и целувахме в библиотеката.
— Пфу! Нямах нужда от толкова подробна информация. — Вдигнах глава и видях, че преподавателят ни по химия още подреждаше уредите и помагалата, така че имахме още малко време за откровения. — И какво ще правиш сега?
— А ти какво мислиш? Трябва да сложа край. Изобщо не биваше да позволявам да се стигне толкова далеч.
Онази Сидни от преди три месеца щеше да се съгласи, че наистина трябва да сложи край. Но сегашната попита:
— Харесваш ли я?
— Да. Аз… — Той направи пауза и снижи глас. — Мисля, че я обичам. Не е ли откачено? Само след няколко седмици?
— Не… не зная. Действително не съм много добра в подобни ситуации. — Под „не много добра“ всъщност имах предвид, че съм ужасна. — Но ако ти се чувстваш по този начин… може би… може би не бива да се отказваш.
Очите му се разшириха и изненадата напълно измести мрачното му настроение.
— Сериозно ли говориш? Как можа да го кажеш? Точно ти от всички хора. Знаеш как стоят нещата. Ти се ръководиш от същите правила като нас.