Беше много повече от целуване, госпожице Бързо-се-уча.
Опитах се да не издавам колко засрамена се чувствах сега заради онези думи.
И тъкмо поради това всичко свърши. Няма да позволя Джил отново да стане свидетел на нещо подобно.
— Значи признаваш, че би могло отново да се случи?
— Теоретично, да. Но няма да дам възможност и на двамата.
— Ще избягваш да оставаш насаме с мен?
— Смятам изцяло да те избягвам. — Поех дълбоко дъх. — Ще замина с Маркъс за Мексико.
— Какво? — Ейдриън подскочи и с две крачки се озова до мен. Аз тутакси отстъпих назад. — Нали беше решила да действаш под прикритие?
— Ще успея, само ако остана под прикритие! Мислиш ли, че ще се справя с всичко това, ако се мотая тайно наоколо с теб?
— Та ти и бездруго през половината време си с мен! — Не можех да определя дали е ядосан или не, но очевидно беше разстроен. — Никой няма да забележи. Ще бъдем много внимателни.
— Достатъчна е и една издънка — възразих. — А аз не съм сигурна, че вече мога да си вярвам. Не мога да рискувам алхимиците да разберат за теб и мен. Не мога да позволя Джил да вижда това, което правим двамата. Те ще изпратят друг алхимик да се грижи за нея. Да се надявам, че Стантън ще вземе мерки срещу Воините.
— Джил знае, че не мога да живея в постоянно въздържание.
— А би трябвало — скастрих го аз.
Сега той наистина се ядоса.
— Е, ти навярно си наясно с това, след като си експерт в забраняването на нещата, които искаш. А сега смяташ да напуснеш страната, за да си сигурна, че можеш да се подложиш на още повече лишения.
— Да, точно така. — Приближих до калистана и изрекох заклинанието, с което да се върне отново в неподвижната си форма. Сложих кристала в чантата си и призовах цялата си воля, за да удостоя Ейдриън с най-студения поглед, на който бях способна. Изглежда, съм се справила блестящо, защото той изглеждаше така, все едно съм го зашлевила. Сърцето ми се късаше, като видях болката върху лицето му. Не исках да го нараня. Не исках да го напускам! Но имах ли избор? Твърде много бе заложено на карта.
— Всичко е решено. Направих избора си, Ейдриън — заявих. — Този уикенд заминавам, така че, моля те, не го прави по-трудно, отколкото се налага. Бих искала да останем приятели. — Прозвуча, сякаш сключвахме делово споразумение.
Запътих се към вратата, а Ейдриън забърза след мен. Не можех да понеса да видя мъката в очите му и ми бе нужна изключително силна воля, за да не го погледна.
— Сидни, не прави това. Знаеш, че е грешка. Дълбоко в себе си го осъзнаваш.
Не отговорих. Не можех. Излязох, като си заповядах да не се обръщам. Прекалено много се страхувах, че решителността ми ще се пропука — и тъкмо заради това трябваше да напусна Палм Спрингс. Повече не бях в безопасност около него. Никой не биваше да има подобна власт над мен.
След това исках единствено да се скрия в стаята си и да плача. Поне за седмица. Ала за мен никога нямаше почивка. Винаги другите бяха на първо място, а моите чувства и мечти оставаха назад. Следователно, не бях най-подходящият човек за споделяне на душевни излияния, който да дава съвети за любовта на Еди, когато двамата се срещнахме по-късно същата нощ. За щастие, той беше твърде погълнат от собствените си емоции, за да забележи моите.
— Не биваше да се замесвам с Анджелина — заяви ми той. Седяхме в едно кафене в другия край на града, наречено „Райско кътче“. Беше си поръчал горещ шоколад и го разбъркваше вече почти час.
— Не си знаел — казах аз. Беше ми трудно да поддържам разговора, когато не спирах да виждам в съзнанието си болката в очите на Ейдриън. — Не би могъл да знаеш — особено с нея. Тя е непредсказуема.
— И точно заради това не биваше да го правя. — Еди най-после остави лъжичката на масата. — Романтичните връзки са достатъчно опасни и без да се замесвам с някой като нея. А и нямам време за подобни развлечения! Тук съм заради Джил, не заради себе си. Изобщо не биваше да се забърквам в подобна каша.
— Няма нищо лошо в това да искаш да си с някого — обобщих дипломатично. „Освен ако този някой не преобърне живота ти наопаки и не те накара да изгубиш самоконтрола си.“
— Може би, когато се пенсионирам, ще имам време. — Не бях сигурна дали говори сериозно, или не. — Но не и в момента. Джил е единственият ми приоритет.
Не беше моя работата да се правя на сватовница, но трябваше да опитам.
— Мислил ли си някога сериозно да бъдеш с Джил? Зная, че преди я харесваше. — И бях абсолютно сигурна, че все още я харесва.