— За това и дума не може да става — отряза ме той безапелационно. — И ти си наясно защо. Не мога да мисля за нея по този начин.
— Но тя мисли за теб точно по този начин. — Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра. След собственото ми романтично фиаско днес, една част от мен копнееше поне някой да е щастлив. Не исках никой да страда като мен.
Той се смръзна.
— Тя… не. Няма начин.
— Има.
В очите на Еди премина цяла вихрушка от емоции. Недоверие. Надежда. Радост. И сетне… примирение. Отново взе лъжичката и се върна към натрапчивото разбъркване.
— Сидни, знаеш, че не мога. Точно ти най-добре от всички хора знаеш какво е да се налага да си изцяло отдаден на работата си.
За втори път днес някой ми казваше „точно ти от всички хора“. Предполагам, че всички имаха едни и същи предубеждения за мен.
— Поне трябва да си помислиш — не се отказвах аз. — Наблюдавай я следващия път, когато сте заедно. И обърни внимание на реакциите й.
Той имаше вид, като че ли го обмисляше, което възприех като малка победа. Внезапно по лицето му пробяга тревога.
— Какво стана с теб и Маркъс? Пътуването до Сейнт Луис? Откри ли нещо за Джил?
Подбрах много внимателно следващите си думи, първо, защото не исках да го плаша, и второ, защото не желаех да предприеме някакви крайни действия, които неволно да издадат отношенията ми с Маркъс.
— Открихме известно доказателство, че Воините са разговаряли с алхимиците, но нищо не показва, че те работят заедно или имат някакви конкретни планове за нея. Освен това предприех някои стъпки, за да съм сигурна, че Джил ще е в безопасност.
Днес не се бях чула със Стантън и не бях сигурна дали последното е напълно вярно. Но Еди изглеждаше облекчен, а аз не можех да понеса да го видя днес още по-разстроен. Погледът му се плъзна към нещо зад гърба ми и той бутна недокоснатия си шоколад настрани.
— Време е да вървим.
Извърнах се, погледнах часовника и видях, че е прав. Все още разполагахме с достатъчно време до вечерния час, но не исках да рискувам. Допих кафето си и го последвах. Слънцето се спускаше зад хоризонта, багрейки небето в червено и пурпурно. Температурите най-после бяха спаднали до нормалните нива, но на мен все още не ми приличаше на зима. Пред паркинга имаше няколко зле паркирани коли, затова бях оставила моята отзад, в случай че някой нехаен шофьор отвори вратата си прекалено бързо.
— Благодаря за моралната подкрепа — каза ми Еди. — Понякога ми се струва, че ти наистина си сестра на…
В този миг колата ми експлодира. Или нещо подобно.
Трябваше да призная, че реакцията на Еди бе смайваща. Той ме хвърли на земята и закри тялото ми със своето. Гърмежът бе оглушителен и аз извиках, когато някаква пяна пльосна отстрани на лицето ми.
Пяна?
Еди се изправи предпазливо и аз го последвах. Колата ми не беше избухнала в пламъци или нещо подобно. Вместо това беше пълна с някакво бяло вещество, което бе избухнало с такава сила, че бе избило вратите и счупило прозорците. Двамата приближихме към бъркотията, а след нас чух как от кафенето излизат хора.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Еди.
Докоснах малко от пяната върху лицето си и потрих пръстите си.
— Това е от сорта на веществото, с което са пълни пожарогасителите — установих аз.
— И как се е озовало в колата ти? — недоумяваше Еди. — И как е станало толкова бързо? Погледнах към колата, когато излязохме. Ти си специалистът по химия. Възможно ли е някоя химическа реакция да протича толкова бързо?
— Може би — признах. В момента бях прекалено потресена, за да си припомням химически формули. Сложих ръка върху капака на моето Лате. Исках да дам воля на сълзите си. Емоциите ми бяха достигнали връхната си точка. — Бедната ми кола. Първо на Ейдриън, а сега и моята. Защо хората правят такива неща?
— На вандалите не им пука за нищо изрече един глас до мен. Огледах се и видях един от продавачите в кафенето, по-възрастен мъж, който ми се стори собственикът. — И преди съм виждал подобни неща. Проклети хлапета! Ще се обадя в полицията. — Извади мобилния си телефон и се отдалечи малко.
— Не съм сигурна, че ще успеем да се приберем преди вечерния час — казах на Еди.
Той ме потупа съчувствено по гърба.
— Мисля, че ако покажеш доклада от полицията в общежитието, ще проявят разбиране.