Възможно ли бе двете да са съучастнички?
Това ми се струваше най-правдоподобният отговор. Макар че Вероника очевидно издирваше млади жени, надарени със силни магически способности, беше напълно вероятно да е видяла някакво предимство в това да има такава за своя асистентка. А и както вече знаехме, разполагаше с много други жертви, от които да си избира. В същото време Алисия би могла да прикрива престъпните й планове — когато например се появи любопитна двойка, задаваща много въпроси.
Изпъшках. От самото начало Алисия ни е водила за носа. От мига, в който прекрачихме прага й с историите за годишнината ни и нашата „приятелка“ Вероника, тя е знаела, че лъжем. Била е наясно, че всъщност не сме никакви приятели с вещицата и дори може да е била достатъчно силна, за да се противопостави донякъде на внушението на Ейдриън. Преструвала се е за всичко, включвайки се в малката ни постановка — дори и с услужливостта си да ми се обади, когато Вероника отново се е появила. Вече нямах представа кое е било истина — дали вещицата изобщо е заминавала, или се е завърнала, след като е отсъствала. Обаче имах ужасяващото подозрение, че моята кола не беше единствената, която бе извадила от строя.
Бих могла да разбера, ако бе използвала кръста, за да ме открие, но как беше намерила мустанга? Блъсках си главата за някаква идентифицираща информация. Магията на духа на Ейдриън би трябвало да промени външния ни вид, прикривайки всякаква връзка с нас. После си спомних. Алисия ни бе изпратила и се бе възхитила на мустанга. Умна личност — някой, който вече е нащрек заради посещението ни — би могъл да запомни номера на колата и да разбере къде живее Ейдриън.
Но защо ще реже гумите? „За да ни забави“, проумях. Това беше в нощта, когато Лин бе нападната. И ние бяхме пристигнали твърде късно, за да я предупредим.
Колкото повече пресявах събитията от последните няколко седмици, толкова повече се убеждавах, че сме били много, много небрежни. Въобразявахме си, че сме много предпазливи и умело сме се скрили от Вероника. Никой, дори госпожа Теруилиджър, не бе допуснала, че тя може да има съучастница, за която също трябва да внимаваме. И сънищата… бяха започнали от деня, в който с Ейдриън бяхме върху леглото в „Кадифения апартамент“. Денят, в който гранатът ми се плъзна от шията и навярно това е било достатъчно за Алисия да усети в хотела присъствието на някой, владеещ магията.
Което ме върна към настоящето. Госпожа Теруилиджър. Трябваше да й кажа какво бях открила. Обадих й се за трети път. Отново никакъв отговор. Макар че често имах видения как наставницата ми извършва среднощни ритуали, беше твърде възможно по това време вече да си е легнала. Дали откритията ми можеха да почакат до сутринта?
Не, осъзнах на мига. Не можех да отлагам. Имахме си работа с опасни и зли същества с магически способности — а колата ми току-що бе нападната. Нещо можеше да се случи, докато си седях тук, опитвайки се да реша. Трябваше да я събудя… при положение че се добера до нея.
Замислих се само за секунда, преди да взема следващото си решение. Обадих се на Ейдриън.
Той вдигна веднага, но звучеше предпазливо. Нямах право да го обвинявам след всичко, което по-рано бях направила.
— Ало?
Помолих се той наистина да се окаже благородният младеж, за когото го смятах.
— Ейдриън, зная, че нещата между нас са доста зле и нямам право да те моля, но имам нужда от услуга. Става дума за Вероника.
Нямаше нито секунда колебание.
— Какво ти трябва?
— Може ли да дойдеш в „Амбъруд“? Искам да ми помогнеш да наруша вечерния час и да избягам от общежитието.
Последва мълчание.
— Сейдж, чаках два месеца, за да чуя тези думи. Искаш ли да донеса стълба?
Планът вече се заформяше в ума ми. Охраната, която патрулираше през нощта, щеше да наблюдава студентския паркинг, но районът отзад щеше да остане сравнително по-слабо охраняван.
— Аз ще намеря начин да изляза от сградата. Ако дойдеш по главния път, който води към „Амбъруд“, а после подминеш алеята за коли, ще видиш малък страничен път, който се изкачва по хълма и излиза зад общежитието. Паркирай там, до градинската барака, а аз ще дойда веднага след като се измъкна.