Когато той заговори, нямаше и следа от лекомисления му тон от преди малко.
— Наистина бих искал да вярвам, че това е някакво вълнуващо среднощно приключение, но не е, нали? Случило се е нещо наистина лошо.
— Много лошо — съгласих се. — Ще ти обясня в колата. Бързо се преоблякох в джинси и тениска, като взех и едно леко велурено яке срещу вечерния студ. За всеки случай реших да сложа в чантата си някои от специалните си запаси. Ако всичко мине добре, тази вечер само ще предупредя госпожа Теруилиджър. Но както се развиваха нещата напоследък, не можех да предполагам, че всичко ще е толкова просто. Не можех да взема куфарчето с комплектите си, за да не ми тежи, така че трябваше набързо да подбера нужните химикали и магически вещества. Нахвърлих някои в чантата, а останалите напъхах в джобовете на джинсите и якето.
След като бях готова, се запътих към стаята на Джулия и Кристин. Те бяха облечени за лягане, но още не бяха заспали. Когато Джулия ме видя с якето и чантата, очите й се разшириха.
— Колко сладурско — промърмори.
— Зная, че си се измъквала оттук — заявих. — По какъв начин? Многобройните срещи на Джулия често се провеждаха извън строго определените за излизане часове в училището. Двете с Кристин много пъти се бяха хвалили с героични подвизи в миналото. Надявах се, че Джулия знае за таен тунел под училището и няма да се налага да се изявявам като акробат. За жалост, точно това се очертаваше да направя. Двете с Кристин ме заведоха до прозореца и посочиха към голямото дърво, издигащо се отвън.
— Тази стая има прекрасна гледка и лесен достъп — рече Кристин с гордост.
Огледах предпазливо чворестото дърво.
— На това ли му казваш лесен достъп?
— Половината общежитие го използва — осведоми ме тя. — Така че и ти ще можеш.
— Май трябва да взимаме такса — обади се Джулия замислено. Сетне ми се ухили широко. — Не се притеснявай. За теб тази вечер ще е безплатно. Просто стъпваш на онзи голям клон там, после се прехвърляш на другия и накрая използваш онези клони, за да се хванеш.
Струваше ми се удивително, че някой, който твърдеше, че бадминтонът в час по физическо е твърде „опасен“, няма да се поколебае да се катери по дърво от стая, намираща се на третия етаж. Разбира се, апартаментът на Маркъс беше на четвъртия и онази пожарна стълба беше милион пъти по-опасна и нестабилна от това дърво. Мислите за Алисия и госпожа Теруилиджър ме върнаха рязко към важността на мисията ми и аз кимнах решително към момичетата.
— Да го направим — заявих.
Джулия ме приветства възторжено и отвори прозореца. Кристин наблюдаваше нетърпеливо.
— Моля те, кажи ми, че бягаш, за да се срещнеш с някой суперготин и неустоим тип — рече тя.
Спрях се, тъкмо когато се канех да се покатеря на клона.
— Всъщност да. Но не е заради това, което си мислиш.
След като стъпих на големия клон, който Джулия ми бе посочила, открих, че е права. Беше доста лесно — всъщност толкова просто, че бях изненадана, дето училищните власти още не са забелязали този удобен път за бягство и не са отсекли дървото. Е, толкова по-добре за такива като нас със среднощни мисии. Скочих на земята и махнах за довиждане на приятелките си, които ме следяха с напрегнати изражения.
Районът зад общежитието беше слабо осветен, несъмнено, с цел да възпрепятства подобни бегълци като мен. Освен това бе част от патрулиращия маршрут на охраната, но не беше място, където имаше постоянен пост. И сега не се виждаше пазач, така че кръстосах пръсти с пожеланието да е зает на друго място от участъка си за охраняване. Моравата бе затъмнена от сенки и аз успях да се движа в тяхното прикритие през целия път — докато не стигнах до задната ограда. Тя беше добре осветена и единствените ми предимства бяха, че съм бърз катерач и пазачът още не се бе появил. Осланяйки се на надеждата, че вселената ми дължи някои услуги особено след като ми бе погодила номер с Алисия. Поех дълбоко дъх и се покатерих по оградата. Никой не ми извика, когато се приземих от другата страна, и въздъхнах облекчено. Връщането щеше да е по-трудно, но това беше проблем, с който щях да се занимая по-късно, а и се надявах госпожа Теруилиджър да ми помогне.
Намерих Ейдриън да ме чака в мустанга точно на мястото, на което му бях казала. Когато потеглихме, ме стрелна косо с поглед.