Самодоволното й изражение се смени с изненадано.
— Да работя за нея? Отървах се от нея отдавна.
— Отървала си се… — За няколко секунди бях напълно сащисана. Тогава парченцата от пъзела започнаха да се подреждат. — Ти си тази, която е изсмукала жизнената сила на онези момичета. И на онази вещица в Сан Диего. И… на Вероника Теруилиджър.
С магията за отгатване бях проследила Вероника до странноприемницата. Когато госпожа Теруилиджър опита друга магия за отгатване, не видя нищо. Тогава предположи, че сестра й се е оградила с някаква магическа защита. Ала всъщност, внезапно го разбрах с абсолютна сигурност, Вероника вече е била в кома. Наставницата ми не е могла да достигне активно съзнание, защото Алисия вече е била погълнала енергията на Вероника.
Госпожа Теруилиджър…
— Дошла си тук заради нея — промълвих. — За госпожа Теруилиджър. Не за мен.
— Неопитните са лесни мишени — призна Алисия. — Ала те не притежават същата сила като напълно посветените вещици, които също могат да бъдат лесно погълнати, ако първо ги пречупиш физически. Аз не се нуждая от младостта, както Вероника, а само от силата. След като тя ми показа как действа магията, успях да я издебна в момент на слабост. Онази студентка ме зареди с нужната енергия, докато не изтощих Алана Кейл. — Къде бях чувала това име? Алана… тя беше посестримата от сборището на госпожа Теруилиджър, която бе в кома. И накрая мога да направя един наистина голям удар: Джаклин Теруилиджър. Всъщност не бях сигурна, че ще успея да я сломя, но се оказа, че през последните седмици тя доста се постара, за да се изтощи сама и постигна невероятен успех. И всичко това, за да защити сладката си малка питомница.
— Аз не съм нейна… — Не можах да довърша. Щях да кажа, че не съм нейна питомница, но… нима не бях? Вече не се занимавах само любителски с магия. Бях се присъединила към вещерското посестримство. А сега трябваше да защитя наставницата си, също както тя бе закриляла мен. Ако не беше прекалено късно.
— Къде е тя? — пожелах да узная.
Някъде наоколо — отвърна Алисия, която явно се опиваше от господстващото си положение. — Иска ми се да не бе разбрала за всичко това. Ти би била добро попадение, ако се научиш малко повече. Понастоящем си само малка искра в сравнение с пламъка на Джаклин. Тази вечер тя е големият удар.
— Кажи ни къде е тя! — заповяда Ейдриън с вече познатата ми сурова и решителна нотка.
Погледът на Алисия се отмести от мен към него.
— О, моля те — изсумтя презрително. — Престани да си губиш времето с вампирското си внушение. Разбрах какво става още при първото ви посещение, когато не можах да си спомня лицата ви. — Измъкна от дрънчащата колекция на шията си един диск от нефрит. — Сдобих се по-късно с това. Прави ме неподатлива на твоята „магия“.
Нещо, което устояваше на вампирска магия? Би било много полезно допълнение към куфара ми с номера. Ще трябва да го потърся… при условие че оцелея тази нощ.
Видях, че Алисия се напряга, за да хвърли отново от онази лепкава гадост и успях да отскоча встрани, придърпвайки Ейдриън с мен в дневната. Зад мен се чу свистене и още едно пльокване. Извадих от чантата си цвят на магарешки бодил и го смачках срещу Алисия, крещейки заклинанието на гръцки, което трябваше временно да я ослепи. Тя махна небрежно с лявата си ръка и ми се ухили подигравателно.
— Това ли е всичко, на което си способна? — подхвърли присмехулно. — Тази магия за лечебна слепота? Май изобщо не си магическо чудо.
Ейдриън внезапно отвори малък панел в стената до нас. Аз дори не го бях забелязала, най-вече защото бях твърде заета с вероятността лицето ми да се стопи. Зърнах как ръката му трепна във въздуха и внезапно бяхме обгърнати от мрак.
— Ето това вече е лечебна слепота — промърмори той.
Алисия изруга. Аз замръзнах, скована от пълната тъмнина наоколо. Колкото и да приветствах всякакви опити да се забави Алисия, някак си се почувствах изгубена.
Усетих как ръката на Ейдриън сграбчи моята и без да промълви нито дума, той ме повлече по-навътре в дневната. Чувах как Алисия вече мълви заклинания и бях сигурна, че много скоро ще ни връхлети някаква магия за светлина. Или това, или нещо, което магически ще поправи таблото с бушоните.
— Внимателно — прошепна Ейдриън. — Стълби.
И наистина усетих как кракът ми се блъсна в дървено стъпало. Двамата заслизахме възможно най-безшумно и бързо към мазето. Очите ми все още не бяха привикнали към тъмнината и аз се запитах дали току-що не сме влезли в някаква тайна тъмница. При все това, докато двамата се промъквахме край купчини кашони, осъзнах, че мазето просто се използваше за обикновен склад. Навсякъде беше пълно с всевъзможни вехтории. След като бях видяла разхвърляната къща на госпожа Теруилиджър, се чудех какво още може да притежава.