Опитах се да се усмихна, ала не успях.
— Нещо подобно. — Бях подтикнала Дона да действа и тя го бе направила. Просто не беше точно това, което очаквах.
Ентусиазмът на Зоуи се завърна.
— Е, вече не си сама. Аз съм тук, за да ти помагам, макар че едва ли се нуждаеш от мен. Ти дори никога не се забъркваш в каквито и да било неприятности.
Не, просто бях влюбена във вампир, канех се да се присъединя към вещерско сборище и разследвах тайни, за които никой не искаше да узная. Изобщо никакви неприятности.
Как, за бога, щях да скрия всичко това от нея?
Зоуи отново ме прегърна.
— О, Сидни! Ще бъде страхотно! — възкликна. — През цялото време ще бъдем заедно!