След като кралската двойка се настани на предната редица — явно доста изненадани да видят Ейб да ги очаква там — присъстващите заеха отново местата си. Засвири невидим челист и всички изпуснахме едновременно дъх, докато се потапяхме в познатия и омиротворяващ сватбен ритуал.
— Изумително, нали? — промърмори Иън в ухото ми. — Колко нестабилен е тронът й. Една грешка и в редиците им ще настане невъобразим хаос.
Вярно беше и тъкмо поради това безопасността на Джил беше толкова важна. Съгласно древния закон на мороите, монархът трябва да има поне един жив член на семейството, за да задържи трона. Джил беше единствената от рода на кралицата. Онези, които се противопоставяха на Лиса заради възрастта и убежденията й, бяха осъзнали, че да убият сестра й щеше да е много по-лесно от това да премахнат нея. Мнозина възразяваха срещу закона и се бяха опитали да го променят. Междувременно политическите последици от убийството на Джил щяха да бъдат огромни. Алхимиците, чиято работа беше да скриват и защитават света на мороите, трябваше да предотвратят попадането на тяхното общество в лапите на хаоса. А на много по-лично ниво, аз трябваше да предотвратя смъртта на Джил, защото, колкото и невероятно да изглеждаше, за краткото време, през което двете бяхме съквартирантки, се привързах към нея и бях загрижена за добруването й.
Откъснах ума си от тези мисли и се съсредоточих върху следващата фаза от сватбата. Шаферките, в тъмнозелени сатенени рокли, водеха процесията и аз се зачудих дали Ейб е искал с костюма си да им бъде в тон. Ако бе така, то тотално се бе провалил.
И тогава зърнах първото ми познато лице, с изключение на Ейдриън. Роуз Хатауей. Не беше изненада, че е шаферка, имайки предвид, че тя бе отговорна за събирането на щастливата двойка. Роуз бе наследила тъмната коса и очи на баща си и беше единственият дампир сред шаферките. Не беше нужно да видя изненаданите физиономии на някои от гостите, за да зная, че това беше абсолютно необичайно. Ако Роуз бе забелязала или я интересуваше, не го показа. Вървеше с горда стъпка, вдигнала високо глава, със сияещо от щастие лице. Външният й вид на дампир не се отличаваше от човешкия, тя бе по-ниска от останалите шаферки морои, а телосложението й бе много по-атлетично, отколкото на слабите жени морои с малки гърди.
Според човешките стандарти Роуз притежаваше нормално, здраво тяло. При все това, когато аз се сравнявах с жените морои, се чувствах огромна. Знаех, че е нелепо — особено след като бях по-дребна от Роуз — но беше трудно да се отърся от това усещане. Напоследък Ейдриън, за мое неудоволствие, си позволи да ме обсъжда, стигайки дотам да заяви, че съм на крачка от хранително разстройство. Вбесих се и му казах да си гледа работата… но оттогава започнах да обръщам много повече внимание на режима си на хранене. Сега се опитвах да ям повече и качих почти половин килограм — нещо, което ми се струваше мъчително и грешно, докато неотдавна моят приятел Трей не отбеляза, че „напоследък съм изглеждала много добре“. Това даде тласък на идеята, че още някой и друг килограм навярно няма да ме убие и може наистина да ми се отрази добре. Не че щях да го призная пред Ейдриън.
Когато Соня влезе, всички се изправихме. Беше прекрасна в копринената рокля с цвят на слонова кост и с малките, нежни бели рози, вплетени в меднокестенявата й коса. Кралицата беше величествена, но от Соня се излъчваше нежна светлина, което затъмняваше дори красотата на Лиса. Може би беше нещо, присъщо на всички младоженки. Около нея витаеше любов и нежност, които я караха да сияе. Бях изненадана, когато внезапна болка прониза гърдите ми.
Иън очевидно бе изненадан, когато не последва никакво кръвопускане, но церемонията беше затрогваща и емоционална. Не можех да повярвам, че колегите ми алхимици запазват каменни изражения — аз едва не се разплаках, когато младоженците изрекоха брачните си клетви. Дори Соня и Михаил да не бяха преминали през ада, за да бъдат заедно, това бе ритуал, който не можеше да не трогне. Докато ги слушах как се вричат във вечна любов, погледът ми се отклони към Ейдриън. Той не забеляза, че го наблюдавам, но бях сигурна, че церемонията има същия ефект върху него — бе запленен.