Това умилено и прехласнато изражение рядко можеше да се види на лицето му и ми напомни за изтерзаната артистична душа, която се криеше под привидния сарказъм и непукизъм. Харесвах това у Ейдриън — не терзанията, а начинът, по който умееше да усеща нещата толкова надълбоко и да пресъздава чувствата си в изкуство. И аз имах чувства, както всички останали, но способността да ги изразяваш в творчество, за мен бе област, в която никога нямаше да бъда веща. Това не бе в природата ми. Понякога съдех доста сурово творбите му, особено най-абстрактните му картини. Тайно изпитвах благоговение пред уменията му и обичах многобройните причудливи страни на личността му.
Междувременно трябваше да се старая да запазя безизразно изражение, да изглеждам като нормален алхимик, който не се вълнува от нечестиви вампирски събития. Нито един от колегите ми не ме изгледа въпросително, така че явно се бях справила със задачата. Може би имах бъдеще в покера.
Соня и Михаил се целунаха и тълпата избухна в ръкопляскания и одобрителни възгласи. Възторзите станаха по-шумни, когато младоженецът я целуна без никакъв свян втори, а след това и трети път. Следващата част от събитието бе сватбеният прием, който щеше да се състои в хотела, където бяха отседнали Ейдриън и повечето гости морои. Младоженците си тръгнаха първи, последвани от кралицата и останалите високопоставени особи от кралски произход. Стантън, Иън и аз изчакахме търпеливо нашата редица да се изпразни, за да се подредим на опашка за лимузините, които щяха да откарат гостите до хотела, намиращ се на по-малко от километър.
Обикновено разстоянието можеше да се измине пеша, дори и на високи токчета, ако не беше толкова студено.
Нашият ред дойде и тримата се настанихме на задната седалка на лимузината.
— Сега просто ще трябва да издържим приема — отбеляза Иън, когато шофьорът затвори вратата ни. — Поне разполагаме със собствена кола.
Внезапно вратата се отвори и Ейб се плъзна на седалката до мен.
— Има място за още един, нали? — Отправи лъчезарна усмивка към мен и Дона. — Толкова се радвам да ви видя отново, дами. А ти трябва да си Иън. Удоволствие е да се запознаем. — Протегна ръка. Отначало изглеждаше сякаш Иън няма да я поеме, но след един остър поглед от Стантън, побърза да я стисне. След това се взря в ръката си, все едно очакваше всеки миг да запуши.
Пътуването отне само около пет минути, но съдейки по израженията на колегите ми алхимици, те явно имаха чувството, че са минали пет часа.
— Мисля, че е прекрасно, че вие тримата, сте поканени — рече Ейб непринудено. — Имайки предвид колко много работа вършим заедно, трябва по-често да се срещаме по подобни приятни поводи, не мислите ли? Може би един ден и вие ще ни поканите на някоя ваша сватба. — Смигна ми. — Сигурен съм, че младежите се редят на опашка за теб.
Дори Стантън не успя да запази безизразна физиономия. Ужасът, който се изписа на лицето й, подсказваше, че навярно има много малко неща, които биха били по-скверни и немислими, отколкото присъствието на вампир на човешка сватба. Изглеждаше явно облекчена, когато пристигнахме пред хотела, но още не бяхме освободени от присъствието на Ейб. Някоя любезна персона — вероятно Колийн — ни бе сложила на неговата маса, явно смятайки, че ще ни бъде по-приятно да бъдем с морой, когото познаваме. Ейб, изглежда, доста се забавляваше с неловкостта, която присъствието му пораждаше, но бях длъжна да призная, че беше донякъде освежаващо да си с някой, който открито признава напрегнатите отношения помежду ни, а не се преструва, че всичко е наред.
— В онова там няма кръв — осведоми ни Ейб, когато сервираха вечерята. И тримата се колебаехме да разрежем пърженото си пиле в сос марсала, дори аз. — Единствената кръв е в питиетата, а и за тях трябва да помолите на бара. Никой няма да ви подхвърли тайно нещо, а и захранващите се намират в отделна стая.
Иън и Стантън не изглеждаха особено убедени. Аз реших да проявя храброст и да започна да се храня, без повече колебание. Може би вампирите бяха противоестествени създания, но със сигурност имаха отличен вкус за подбор на доставчици. Миг по-късно и останалите алхимици се присъединиха към мен и дори те трябваше да признаят, че храната е много вкусна.
Когато разчистиха чиниите, Иън смело се запъти към тоалетната, давайки на Стантън кратка възможност да се наведе към мен за бърз доклад относно положението, изречен шепнешком.