— О, не — побързах да отрека. — Не е нужно да се тревожите за Ейдриън. Той разбира колко важна е нашата работа. Никога не би направил нещо, което да я застраши.
Иън се върна и разговорът ни приключи, както и вечерята, която отстъпи място на танците. Атмосферата стана много по-непринудена и неколцина морои дойдоха, за да ни се представят. Имах чувството, че съм не по-малко популярна от младоженците. Иън се здрависа с толкова много ръце, че накрая доби имунитет. И колкото и неудобно и неловко за спътниците ми да бе това събитие, можех уверено да заявя, че бе постигнало целта си да изглади отношенията между алхимици и морои. Стантън и Иън в никакъв случай не бяха готови да се сприятелят с някой от тях, но беше ясно, че мороите са приятно изненадани колко приятелски настроени и любезни изглеждат гостите.
— Радвам се, че имахме тази възможност да сме заедно — каза ми Иън, след като оживлението от светското общуване стихна малко. — Това е толкова трудно с нашата работа, нали? Сега съм в Сейнт Луис, работя в архива в местното управление на организацията. А ти къде си изпратена?
Секретността бе най-главното в защитата на Джил.
— Аз съм на оперативна работа, но не мога да кажа къде точно. Знаеш как е.
— Добре, добре. Но държа да знаеш, че ако някога искаш да дойдеш на посещение… ще те разведа наоколо.
Отчаянието му беше почти затрогващо.
— Нещо като отпуск?
— Ами, да, добре. Ъъ… не, няма да стане. — Той знаеше не по-зле от мен, че алхимиците не получават лесно отпуск. — Имам предвид, че при нас се извършват неделни служби и всичко останало, нали се сещаш. Ако решиш да посетиш някоя, само ми се обади.
Свещениците на алхимиците винаги отслужваха специални литургии около Коледа в главните центрове на организацията ни. Някои семейства на алхимиците имаха обичай да ги посещават всяка година. От известно време не бях присъствала на църковна служба, не и с тези мисии, които непрекъснато изникваха.
— Ще го имам предвид.
Настъпи продължителна пауза и той изрече следващите думи доста колебливо.
— Знаеш ли, бих те поканил да танцуваме. Само че не би било правилно на подобно нечестиво сборище.
Усмихнах му се сковано.
— Разбира се. А и освен това сме тук по работа. Трябва да съсредоточим усилията си върху изграждането на добри отношения с тях.
Иън понечи да отговори, когато познат глас ни прекъсна.
— Госпожице Сейдж?
Вдигнахме глави и съзряхме Ейдриън да се извисява над нас, ослепителен в тези невероятни нюанси на синьото. Лицето му бе образец на съвършена учтивост и хладна сдържаност, сигурен знак, че навярно предстои да се случи нещо катастрофално.
— Толкова ми е приятно да ви видя отново — рече той. Говореше все едно не се бяхме виждали от доста време и аз кимнах в знак на съгласие. Както бях уверила Стантън, Ейдриън знаеше, че прекалената фамилиарност помежду ни би могла да насочи вниманието към Джил. — Не чух ли току-що, че говорехте за изграждането на добри взаимоотношения?
Езикът ми все едно бе вързан на фльонга и не можех да промълвя нито дума, затова Иън отговори вместо мен.
— Точно така. Ние сме тук, за да внесем приятелска нотка между нашите две групи. — Гласът му обаче определено бе лишен от всякаква приятелска нотка.
Ейдриън кимна съвсем сериозно и по нищо не личеше да е забелязал враждебността на Иън.
— Мисля, че идеята е страхотна. И ми хрумна нещо, което определено би било отличен пример за общото ни бъдеще. — Изражението на Ейдриън беше невинно, но в очите му танцуваха дяволитите пламъчета, които познавах твърде добре. Протегна ръка към мен. — Бихте ли желали да танцувате с мен?
Глава 4
Замръзнах. Не знаех какво да отговоря.
Какво си мислеше Ейдриън? Като оставим настрана цялата драма помежду ни, беше абсолютно непростимо да ме кани на танц тук, пред другите морои и алхимици. Може би в Палм Спрингс, където нещата бяха малко по-непринудени с приятелите ми, молбата му нямаше да е толкова откачена. Но тук? Той рискуваше да разкрие, че двамата се познаваме, което на свой ред щеше да изложи на риск Джил. И почти толкова лошо — това можеше да издаде чувствата му към мен. Дори и да настоявах, че не са споделени, фактът, че нещата бяха стигнали толкова далеч, можеше да ми създаде сериозни неприятности с алхимиците.