Докато всички тези мисли препускаха в ума ми, внезапно ми хрумна нещо по-обезпокоително. Един лоялен алхимик не би трябвало да се тревожи за подобни неща. Добрият алхимик просто щеше да бъде ужасен пред възникналия проблем: да танцува с морой. Да докосва вампир. Осъзнавайки всичко това, побързах да си придам възмутено изражение, като се надявах да изглеждам убедителна.
За щастие, всички останали бяха твърде смаяни, за да ми обърнат внимание. Добрите взаимоотношения бяха стигнали прекалено далеч. Лицата на Стантън и Иън съвсем основателно изразяваха отвращение. Мороите, които бяха наблизо, при все че не бяха ужасени, изглеждаха потресени от погазването на етикета. И все пак… улових неколцина разменени погледи, които издаваха, че те не са напълно изненадани, че Ейдриън Ивашков може да предложи нещо толкова скандално. Доста често бях виждала подобно отношение към него. Хората подминаваха ексцентричното му поведение с думите: „Е, такъв си е Ейдриън“.
Иън пръв се окопити.
— Тя… не! Абсолютно е невъзможно!
— Защо не? — Ейдриън местеше поглед между лицата ни, а изражението му оставаше ведро и почтително. — Ние всички сме приятели, нали?
Ейб, който рядко се шокираше от каквото и да било, успя да възвърне донякъде самообладанието си.
— Сигурен съм, че не е кой знае какъв проблем. — Тонът му бе неуверен. Той знаеше, че Ейдриън не ми е напълно непознат, но несъмнено предполагаше, че аз имах обичайните за алхимиците задръжки и предразсъдъци. Както се видя тази вечер, повечето алхимици все още трудно се насилваха да се ръкуват с вампир.
Стантън явно водеше душевна борба. Знаех, че за нея подобна покана е супер необичайна и дори обидна… ала въпреки това съзнаваше, че трябва да се държи любезно. Шефката ми преглътна.
— Може би… би бил мил жест. — Хвърли ми съчувствен поглед, с който сякаш искаше да каже: „Понякога се налага да се жертваш за отбора.“
Иън рязко извърна глава към нея.
— Да не си полудяла?
— Господин Джансън — процеди тя, изразявайки строго предупреждение, само изричайки името му.
Всички се извърнаха към мен, като че ли присъстващите най-сетне бяха осъзнали, че решението е мое. На този етап не знаех дали трябва да съм шокирана, или изплашена — а мисълта да танцувам с Ейдриън ме караше да изпитвам и двете. Срещнах отново погледа на Стантън и бавно кимнах.
— Разбира се. Добре. Добри взаимоотношения, нали?
Лицето на Иън придоби морав оттенък, но поредният остър поглед от Стантън го накара да замълчи. Докато Ейдриън ме водеше към дансинга, чух да се шепнат коментари от любопитни морои от рода на „горкото момиче алхимик“ и „никой не може да предвиди какво ще направи той понякога“.
Ейдриън обви ръка около кръста ми, съвършено благоприличие и спазвайки сдържана дистанция. Опитах се да не си спомням за последния път, когато бях в обятията му. Дори и с приличното разстояние помежду ни, ръцете му все още ме обгръщаха, а позите ни бяха интимни. Бях свръхчувствителна към всяко местенце от тялото ми, което пръстите му докосваха. Допирът му беше нежен и ненатрапчив, ала сякаш бе наситен с необикновена топлина и сила.
— Какво си въобразяваш? — изсъсках гневно, когато се понесохме в такт с музиката. Опитвах се да не обръщам внимание на ръцете му. — Знаеш ли в какви големи неприятности ме забърка?
Ейдриън се ухили.
— Не. Те са изпълнени със съчувствие към теб. Ще се превърнеш в мъченица, задето танцуваш със зъл, покварен вампир. Типично за алхимиците.
— Мислех, че няма да ме притискаш за… нали се сещаш… онази работа.
Лицето му отново доби невинно изражение.
— Да не би да съм обелил и дума за това? Само те поканих на танц като политически жест, това е всичко. — Направи пауза за по-голямо въздействие. — Струва ми се, че ти си тази, която не може да си избие „онази работа“ от ума.
— Престани да обръщаш думите ми срещу мен! Това не… не… изобщо не е правилно.
— Би трябвало да видиш как ни гледа онази жена Стантън — отбеляза кавалерът ми развеселено, като плъзна поглед зад гърба ми.
— Всички ни наблюдават — промърморих. Не може да се каже, че цялата зала е застинала, но определено имаше немалък брой зяпачи, които се блещеха глупаво пред необичайната гледка на морой и човек алхимик, при това да танцуват.