Той кимна и ме завъртя. Беше добър танцьор, което не беше изненадващо. Ейдриън може да бе безочлив и дързък, но знаеше как да се движи по дансинга. Може би уроците по танци са били част от възпитанието на благородническия елит на моройското общество. Или просто притежаваше вродена грация и умения как да движи тялото си. Онази целувка определено говореше за огромен талант…
Пфу! Ейдриън беше прав. Аз бях тази, която не можеше да забрави „онази работа“.
Неподозиращ за мислите ми, той отново погледна към Стантън.
— Тя има изражението на генерал, току-що изпратил армията си на самоубийствена мисия.
— Хубаво е да зная, че е загрижена за мен — отвърнах. За миг забравих за танцовите си неволи и в мен се надигна гняв, когато си припомних за нежеланието на Стантън да бъде откровена с мен и да ми даде исканата информация.
— Ако искаш, мога да те притисна по-силно — предложи Ейдриън. — Само за да видим колко е загрижена. Нали знаеш, че винаги съм готов да помогна в такива случаи.
— Ти си истински екипен играч — потвърдих. — Ако поставянето ми в опасност е в името на по-висша цел, Стантън навярно няма да направи нищо, за да те откъсне от мен.
Самодоволната усмивка на Ейдриън помръкна.
— Тя изобщо каза ли ти цялата истина за онзи тип, когото се опитваш да откриеш? Мартин?
— Маркъс — поправих го. Намръщих се. Отричането й продължаваше да ме притеснява. — Тя продължава да твърди, че не го познава, а аз не мога да я притисна по-настоятелно, за да не събудя подозренията й.
— Хрумна ми един начин как да го откриеш — заяви Ейдриън.
Щях да реша, че се шегува, ако лицето му не бе толкова сериозно.
— На теб ти хрумна? — попитах.
Алхимиците разполагат с огромна информация, тъй като имат внедрени доверени хора в най-различни агенции и организации. През последните седмици ровех навсякъде и беше малко вероятно Ейдриън да получи достъп до нещо, до което аз не можех.
— Да. Нали още пазиш неговата снимка? Не можеш ли просто да направиш същата магия, която си направила през онази нощ? Да го откриеш по този начин?
Бях толкова сащисана, че едва не се препънах. Ейдриън стегна хватката си, за да ме удържи да не падна. Изтръпнах, когато изведнъж се озовахме по-близо. Напрежението помежду ни нарасна главоломно и аз осъзнах, че не само телата ни се бяха приближили, но и устните ни.
Имах затруднения с говора — заради чувствата, които пораждаше близостта му и защото все още бях ошашавена от предложението му.
— Това… леле… Това не беше лоша идея…
— Зная — кимна той. — И аз самият съм донякъде изумен.
Наистина, обстоятелствата не бяха по-различни от намирането на сестрата на госпожа Теруилиджър. Трябваше да открия някого, когото не познавах. Имах снимка, което се изискваше за магията. Различното беше, че сама щях да правя заклинанието. Магията не беше от лесните и аз знаех, че напътствията на госпожа Теруилиджър ми бяха помогнали. Освен това съществуваше и моралната дилема, че правя подобна магия по свое желание. По-лесно можех да се справя с угризенията на съвестта си, когато някой друг ме принуждаваше.
— Мога да опитам чак следващия месец — промълвих, замислена за онази книга с магиите. — Искам да кажа, че снимката е у мен, но магията трябва да се направи при пълнолуние. Тази нощ е последната за настоящия цикъл, а не бих могла да успея да си набавя съставките навреме.
— Какво ти трябва?
Казах му, а той кимаше, докато ги изброявах. Като свърших, обяви, че ще ги намери.
Изсумтях презрително.
— И откъде смяташ да вземеш анасон и исоп по това време на нощта? В този град?
— Този град е пълен с най-чудати бутикови магазинчета. Има едно местенце за билки, където продават сапуни и парфюми, направени от всичко, което можеш да си представиш. Гарантирам ти, че ще имат това, от което се нуждаеш.
— А пък аз ти гарантирам, че е затворено. — Той ме помете в още едно елегантно завъртане, а телата ни останаха в съвършен синхрон.
Песента продължаваше да се лее. Времето се нижеше по-бързо, отколкото си мислех. Забравих за околните. Дори забравих, че съм с вампир. Просто танцувах с Ейдриън, което ми се струваше толкова естествено и приятно, стига да не мислех за онези, които ни наблюдаваха.
Дяволитият блясък се завърна в очите му.