— Ти пак си красив — изтърсих, без да се замисля. Помежду ни се възцари един от онези напрегнати моменти, докато лунната светлина осветяваше изваяните му черти. После внезапно един глас в мрака разпръсна магията.
— Кой е там?
И двамата трепнахме и подскочихме, когато една фигура в черно–бял костюм се материализира от сенките. Пазител. Не го познавах, но осъзнах, че е било глупаво да си помисля, че може незабелязано да се вмъквам и измъквам от хотела. Районът навярно гъмжеше от пазители, които наблюдаваха за появата на стригои. Те не биха се интересували от двама души, които излизат, но завръщането ни съвсем естествено бе предизвикало вниманието им.
— Хей, Пийт! — заговори Ейдриън, като надяна непринудената си усмивка, която бе усвоил до съвършенство. — Радвам се да те видя. Надявам се, че няма да замръзнеш тук.
Пазителят малко се отпусна, като позна Ейдриън, ала все още изглеждаше подозрителен.
— Вие, двамата, какво правите навън?
— Просто придружавам госпожица Сейдж — отвърна Ейдриън. — Тя трябваше да си вземе нещо от стаята.
Стрелнах го озадачено с поглед. Хотелът ми не беше в тази посока. За миг Пийт доби замаяно изражение. После кимна разбиращо.
— Ясно. Е, по-добре да влизате вътре, преди да замръзнете.
— Благодаря — каза Ейдриън и ме поведе навътре. — На всяка цена си почини и опитай канапетата. Невероятни са.
— Ти му въздейства с внушението! — прошепнах, когато се отдалечихме достатъчно, за да не може да ме чуе.
— Само малко — призна Ейдриън. Изглеждаше много горд от себе си. — А и да съм навън с теб, за да те придружавам, е съвсем разумна причина, за която той по-късно няма дори да се замисли. Да внушиш на някого да повярва в дадена история е много по-лесно и успешно, когато в нея има зрънце истина…
— Ейдриън? Сидни?
Почти бяхме достигнали до задната част на сградата, когато внезапно се озовахме лице в лице с фигура в одеяние с цвета на слонова кост. Пред нас стоеше Соня, а раменете й бяха загърнати с кожена наметка. Отново бях поразена от красотата й и щастливото сияние, което сякаш излъчваше. Младоженката ни се усмихна озадачено.
— Вие, двамата, какво правите тук? — попита.
Останахме безмълвни. Дръзките думи на Ейдриън сякаш бяха пресъхнали, а и не можеше да приложи никакви номера. Соня също владееше магията на духа и внушението не й въздействаше. Аз отчаяно се опитвах да измисля някакво извинение, различно от: „Бяхме навън, за да правим забранена магия, чрез която продължавам усилията си да разкрия тайни, които алхимиците не желаят да узная“.
— Няма да повярваш — изтърсих накрая. Вдигнах манерката. — Ейдриън ме накара да пийна малко от алкохолните му запаси. Ако разбере, Стантън ще ме убие.
Съвсем разбираемо, Соня изглеждаше смаяна.
— Не знаех, че пиеш.
— Тази вечер беше малко стресираща — смотолевих. И не беше лъжа.
— А и ликьорът има вкус на кафе — изтъкна Ейдриън, сякаш това щеше да придаде по-голяма достоверност на обяснението ми.
Не бях сигурна дали Соня повярва, затова се опитах да сменя темата.
— Между другото, поздравления. По-рано нямах възможност да поговоря с теб. Много си красива.
Соня забрави за любопитството си и ми се усмихна.
— Благодаря. Всичко е някак си нереално. Двамата с Михаил преживяхме толкова много… имаше време, когато дори не съм и помисляла, че този момент ще настъпи. А сега… — Сведе поглед към диаманта, искрящ на пръста й. — Е, ето ни вече женени.
— А какво правите вие навън, госпожо Танър? — Ейдриън се бе окопитил и бе възвърнал присъщия му светски маниер. Не трябва ли да сте в залата и да се взирате с обожание в съпруга си?
Тя се засмя.
— О, имаме на разположение цял живот за това. Честно, имах нужда малко да избягам от тълпата. — Соня вдъхна дълбоко от свежия, студен въздух. — Навярно скоро ще трябва да се върна. Всеки момент ще хвърля букета. Ти не смяташ да пропуснеш шанса си, нали?
Последното бе отправено към мен.
Изсумтях презрително.
— Този път мисля да пасувам. И без това тази вечер дадох повод за доста приказки.
— А, да. Вашият скандален танц. — Погледът на Соня обходи лицата ни и част от предишната й озадаченост се завърна. — Двамата изглеждате много добре заедно. — За няколко секунди се възцари неловка тишина, сетне тя се прокашля. — Е, влизам вътре на топло. Надявам се да размислиш за букета, Сидни.