— Сидни! — Джил засия, когато ме видя, и отметна косата си. Може би радостта й се дължеше на нуждата да се разсее или на новото поведение на Ейдриън към мен, което бе разсеяло част от мрачното й настроение. Независимо от причината, приветствах завръщането на старото й приятелско отношение, заличило свъсените и недоволни погледи, с които ме удостояваше, откакто го бях отхвърлила.
— Здравейте, приятели — поздравих ги и се плъзнах на седалката до нея. Побързах да отворя албума със снимки в мобилния си телефон и й го подадох. Знаех, че веднага ще иска да научи всичко за сватбата. Въпреки емоциите, развихрили се по време на сватбения купон и извън него, бях успяла да направя няколко снимки, без другите алхимици да забележат. Дори и да бе видяла част от събитието през очите на Ейдриън, Джил пак щеше да иска да разгледа всичко по-подробно.
Въздъхна щастливо, докато преглеждаше снимките.
— Вижте Соня. Толкова е хубава. — Анджелина и Еди се наведоха през масата, за да погледнат. — О! Ето ги Роуз и Лиса. И те изглеждат върховно. — Докато говореше, в гласа й прозвуча странна нотка. Тя беше приятелка с Роуз, но нейната полусестра все още бе донякъде загадка. Лиса съвсем наскоро узна, че има жив роднина, а изменчивата и опасна политическа среда я бе принудила да се държи повече като кралица, отколкото като сестра с Джил. Отношенията им бяха трудни и за двете.
— Забавлява ли се? — попита ме Еди.
Няколко секунди обмислях отговора си.
— Имах интересни преживявания. Все още съществува напрежение между алхимиците и твоите хора, така че някои моменти бяха доста странни.
— Поне Ейдриън е бил там. Сигурно е било хубаво да имаш някой познат — отбеляза Анджелина с добронамерено невежество. Посочи една от снимките, които бях направила по време на сватбения прием. Намерението ми беше да снимам залата в общ план, за да добие Джил представа за празненството, но Ейдриън бе излязъл на кадъра, самоуверен и съвършен като някакъв красив модел презентатор, домакин на събитието. — Винаги е толкова елегантен. — Анджелина поклати неодобрително глава. — Всички там са били доста изтупани. Предполагам, че не е имало свалки с приятелски двубои на празненството?
Направеният извод бе признак колко е напреднала Анджелина. Нейните хора, Съхранителите, живееха в дивите гори на Западна Вирджиния и благосклонното им отношение към любовните връзки между вампири, дампири и хора, беше един от най-шантавите им обичаи. Приятелските двубои бяха доста често явление и Анджелина трябваше да се научи, че подобно поведение не е приемливо тук, в цивилизованата и модерна Америка.
— Нямаше, поне докато аз бях там — отвърнах. — Но може да са заформили някой двубой, след като съм си тръгнала. — Думите ми предизвикаха усмивки по лицата на Джил и Еди, а това на Анджелина се озари от надежда.
Дойде сервитьорката и си поръчах диетична кола и салата. Може и малко да бях поотпуснала строгото броене на калориите си, но можех да се закълна, че още усещам вкуса на захарта от огромното парче от сватбената торта, което изядох след магията.
Анджелина стисна по-силно ръката на Еди и му се усмихна.
— Ако някога видиш родния ми дом, можеш да се биеш с брат ми Джошуа, за да докажеш, че си достоен за мен.
Сподавих смеха си. Бях посещавала комуната на Съхранителите и знаех, че тя е абсолютно сериозна. Успях да запазя невъзмутимо изражение.
— А вие не нарушавате ли доста правила, като сте заедно, без този двубой да се е състоял?
Анджелина кимна, изглеждаше малко печална.
— Мама щеше да бъде възмутена до дън душа, ако знаеше. Но предполагам, че това е необичайна ситуация.
Еди й се усмихна снизходително. Според мен, той си мислеше, че преувеличаваме за Съхранителите. Наистина щеше да изпадне в шок, ако някога посетеше комуната им.
— Може би ще успея да се бия с цяла тайфа твои роднини, за да компенсирам нарушаването на традицията — рече той.
— Може и да се наложи — кимна тя, неразбрала, че той се шегува.
Всичко това едва ли можеше да се нарече романтичен брътвеж, но Джил определено изглеждаше неудобно да присъства на подобна дискусия на връзката им. Извърна се към мен, явно опитвайки се да не ги гледа.