— Сидни, какво ще правим за Коледа?
Свих рамене, несигурна какво ме пита.
— Обичайното, предполагам. Ще си разменим подаръци. Ще пеем песни. Ще празнуваме край бъдника.
Лицето на Анджелина грейна.
Джил завъртя очи.
— Не, имам предвид, че няколко седмици ще сме в коледна ваканция. Има ли някакъв начин… да си отидем у дома?
В гласа и отекна жаловита нотка и дори Еди и Анджелина спряха да се зяпат във взаимен захлас и се вторачиха в мен. Размърдах се неловко под изпитателните им погледи. Анджелина не изгаряше от голямо желание да посети Съхранителите, но знаех, че Еди и Джил тъгуват за приятелите и семействата си. Искаше ми се да им дам отговора, за който жадуваха.
— Съжалявам — промълвих. — Ти ще отидеш у Кларънс за ваканцията. Не можем да рискуваме… ами, знаеш. — Не беше нужно да наблягам на нуждата от безопасността на Джил. Всички бяхме отлично запознати с този рефрен. Коментарът на Иън, колко нестабилен е тронът на моройската кралица, ми бе напомнил с нова сила за важността на нашата мисия.
Лицето на Джил помръкна. Дори Еди изглеждаше разочарован.
— Така и предположих — пророни момичето. — Просто се надявах… работата е там, че мама толкова ми липсва.
— Навярно ще можем да й изпратим съобщение — предложих съчувствено.
Знаех, че това не можеше да замени истинската среща. Имах възможност от време на време да се обаждам на моята майка и да чуя гласа й беше милион пъти по-хубаво, отколкото всеки имейл. Дори понякога разговарях с по-голямата си сестра Карли, което винаги ме ободряваше, тъй като тя беше толкова жива и забавна. По-малката ми сестра Зоуи бе различна. Не отговаряше на обажданията ми. Почти бе посветена като алхимик — всъщност трябваше да поеме тази мисия — когато аз й я откраднах. Направих го, за да я предпазя, не исках толкова млада да се отдаде в служба на алхимиците, но тя го прие като обида.
Сърцето ми се сви, когато се взрях в лицето на Джил. Тя бе преживяла толкова много. Откри, че е кралска потомка. Превърна се в мишена на убийци. Бе принудена да се приспособи към живота в човешко училище. Претърпя съкрушителни и ужасни любовни истории. А сега трябваше да понася Еди и Анджелина. Винаги се справяше с всичко със забележителна сила, без колебание изпълняваше това, което се налагаше, дори и да не искаше. Лиса бе възхвалявана, задето е такава образцова кралица, но Джил също притежаваше царственост и сила, които мнозина подценяваха. Когато вдигнах глава, улових искрата в погледа на Еди, все едно той също бе прозрял всичко това у нея и й се възхищаваше.
След вечерята ги откарах обратно в „Амбъруд“ и останах доволна да видя, че колата ми е в идеална форма. Карам кафяво субару, наречено Лате, и Еди бе единственият, освен мен, на когото се доверявах да седне зад волана. Оставих го пред мъжкото общежитие, а след това с Анджелина и Джил продължихме към нашето. Докато минавахме през вратата, зърнах госпожа Сантос — учителка, която не познавах лично.
— Вие, момичета, вървете — казах на Джил и Анджелина. — Утре ще се видим.
Те тръгнаха, а аз прекосих фоайето и изчаках търпеливо госпожа Сантос да приключи разговора си с надзирателката на общежитието, госпожа Уедърс. Когато учителката понечи да се извърне, за да си тръгне, привлякох вниманието й.
— Госпожо Сантос? Аз съм Сидни Мелроуз. Чудех се дали…
— О, да — прекъсна ме жената. — Зная коя си, скъпа. Госпожа Теруилиджър постоянно сипе възхвали за теб по време на училищните съвети.
Госпожа Сантос беше миловидна жена с прошарена тъмна коса. Носеха се слухове, че скоро ще се пенсионира.
Похвалата ме накара малко да се изчервя.
— Благодаря, госпожо. — Двете с госпожа Теруилиджър преподаваха история, въпреки че специалността на госпожа Сантос беше американската, а не световната. — Имате ли минутка? Искам да ви попитам нещо.
— Разбира се.
Отдръпнахме се встрани от входа, за да не пречим на влизащите и излизащи ученици и преподаватели.
— Вие знаете много за местната история, нали? На Южна Калифорния?
Госпожа Сантос кимна.
— Тук съм родена и отраснала.
— Интересувам се от нетрадиционната архитектура в района на Лос Анджелис — подхванах, а лъжата се отрони с лекота от устните ми. Предварително бях намислила какво да кажа. — Не от типичния стил за югозападната част. Познавате ли подобни места? Чух, че имало някои квартали с викториански къщи.