Върнах се към настоящето.
— И как се вписвам аз във всичко това, госпожо? Вече открих къде се намира тя. Защо съм в опасност?
— Сидни — рече госпожа Теруилиджър и ме погледна странно. Наоколо има още неколцина млади жени, които притежават твоите способности. Ведно с вашата младост и красота, тя възнамерява да изсмуче и магията ви, за да стане още по-могъща. Ти, скъпа моя, ще бъдеш нейният най-голям триумф.
— Тя е като стригоите промърморих, неспособна да удържа треперенето си. Въпреки че онези неживи вампири можеха да задоволяват жаждата си за кръв с всеки, предпочитаха мороите, защото те носеха магията в кръвта си. Пиенето на моройска кръв правеше стригоите по-силни и внезапно ме споходи смразяваща мисъл. — Сестра ви всъщност е човек вампир.
— Нещо подобно — съгласи се госпожа Теруилиджър. — Този амулет би трябвало да скрие силата ти, дори от някой толкова силен като нея. Не би трябвало да може да те открие.
Една пъстра котка скочи върху масата, а аз плъзнах ръка по лъскавата й козина, търсейки успокоение в допира до друго живо същество.
— Фактът, че продължавате да казвате „би трябвало“ ме прави малко нервна. Защо изобщо тя ще идва да ме търси в Палм Спрингс? Дали вече знае за мен?
— Не. Но знае, че аз съм тук и може от време на време да ме проверява — затова трябва да те скрия, в случай че го направи. Обаче съм затруднена, защото се налага да я открия, но не мога лично да осъществя търсенето. Ако Вероника разбере, че разследвам, ще знае, че съм наясно, че тя е тук. Не мога да си позволя да събудя бдителността й. Ако се възползвам от елемента на изненадата, има по-голяма вероятност да я спра. — Наставницата ми в магическите дела се намръщи. — Честно да си призная, дори съм изненадана, че е дошла толкова близо до мен в Калифорния. Независимо от това, не бива да привличам вниманието, преди да настъпи подходящият момент за действие.
Госпожа Теруилиджър ме погледна многозначително и аз усетих как стомахът ме присвива, когато започнах да сглобявам нещата, които ми казваше.
— Вие искате от мен да я търся и открия.
— Не е толкова търсене, колкото да се събере известна информация. Единствено на теб мога да се доверя да го направиш. Ако сме близо, двете можем да се усетим взаимно, без значение колко усърдно се опитваме да скрием магията си. Зная, че това ще ти прозвучи доста стряскащо, но всъщност смятам, че ще е по-добре, ако ти я търсиш — дори и да си обектът, който сестра ми преследва. Ти си една от малцината, на които мога изцяло да се доверя, а и си достатъчно находчива и съобразителна, за да успееш в подобно начинание.
— Но така ще се издам. Нали току-що ми казахте, че аз съм нейната голяма награда.
Неочакваните обрати в този разговор бяха наистина шашващи.
— Да. Тъкмо заради това ти дадох амулета. Тя няма да долови твоята магия, а ако си предпазлива в разследването си, не би трябвало да има причина да те забележи.
Все още не проумявах логиката й.
— Но защо аз! Вие имате „сборище“. Ако не можете лично да я издирите, тогава трябва да има някой друг — по-силна вещица — която може да свърши това.
— Поради две причини — отвърна тя. — Едната е, че ти притежаваш отлични разследващи умения — много по-добри, отколкото имат дори по-възрастни от теб хора. Ти си интелигентна и изобретателна. Другата причина е… ами, ако друга вещица тръгне по следите й, тя може и да убие Вероника.
— Това толкова лошо ли ще бъде? — В никакъв случай не харесвам убийството и жестокостта, но в този случай може би бяха оправдани, щом можеше да спаси живота на други невинни хора. — Вие казахте, че ще „се справите с нея“.
— Ако нямам избор… и се наложи да я убия, тогава ще го направя. — Изглеждаше нещастна и за миг се изпълних със съчувствие към нея. Аз обичах моите две сестри. Какво щях да правя, ако някога вляза в смъртоносен конфликт с някоя от тях? Разбира се, беше трудно да си представя, че Зоуи или Карли ще извършат подобна отвратителна жестокост. — Както и да е… има и други методи да се неутрализира и усмири някой, който владее магията. Ако има друг начин — какъвто и да е той — по който мога да го постигна, ще го използвам. Моите посестрими от сборището няма да разсъждават като мен и затова се нуждая от помощта ти.