Знаех накъде води всичко това.
— Искате от мен да им ги занеса.
— Съжалявам. Зная, че ти поставям няколко трудни задачи.
Ставаше все по-зле.
— Трудни? Доста меко казано. Като се остави настрана факта, че искате от мен да открия жена, която може да изсмуче живота ми, съществува още и една малка подробност, че алхимиците ще побеснеят, ако разберат, че съм се замесила във всичко това.
Госпожа Теруилиджър не отговори веднага. Само ме наблюдаваше. Една черна котка скочи до нея и се присъедини към съзерцанието на господарката си. Жълтият й, втренчен поглед сякаш казваше: „Постъпи правилно!“
— Откъде да започна? — попитах накрая. — Откриването на онзи квартал е част от задачата, нали?
— Да. А аз ще ти кажа къде да намериш потенциалните й жертви, ако се нагърбиш с подготвителната работа да ги предупредиш. Моите посестрими ги държат под око. Те са момичета, които много приличат на теб — притежават сила, но не желаят да се обучават и нямат наставник, който да се грижи за тях. Щом веднъж се сдобием с ясна информация за местоположението на Вероника… — Погледът на госпожа Теруилиджър доби сурово излъчване. — Е, тогава аз ще се намеся.
Отново се запитах дали наистина искам да зная какво означаваше това.
— О, освен това ми хрумна, че не е зле да замаскираш външността си — добави тя миг по-късно.
Живнах. Не бих могла да го обясня, но някак си това ме накара да се почувствам по-добре.
— Има много магии за това, нали? — Бях видяла доста в книгите. Дори и да се налагаше да използвам магия, щеше да е по-добре поне да изглеждам различно.
— Да… — Тя затрополи с пръсти по масата. — Но амулетът може да не е достатъчен да те скрие, докато си под въздействието на „активна“ магия, което ще обезсмисли предназначението му. Всъщност аз по-скоро се надявах, че твоят „брат“ Ейдриън ще може да ти помогне.
Краката ми се подкосиха и се свлякох на стола.
— Защо, за бога, Ейдриън трябва да се замесва в тази история?
— Ами, струва ми се, че той би направил всичко за теб. — Изгледах я, питайки се дали няма някакъв скрит намек в думите й. Погледът й бе отнесен и явно бе потънала в мислите си. Просто бе изразила съвсем честно мнението си. — Вероника няма да може да долови вампирска магия. Неговата сила… магията на духа, за която ми разказа той… тя може да въздейства върху възприятията, нали? Да повлияе на това, което другите виждат?
— Да…
Госпожа Теруилиджър отново съсредоточи поглед върху мен и кимна доволно.
— Ако той има възможност да те придружи, да помогне да се смути и обърка всеки, който ви срещне… е, това ще осигури допълнителна защита.
Все още нямах представа какво трябва да направя, за да открия сестрата на госпожа Теруилиджър, но най-вероятно щеше да се наложи в най-близко бъдеще да замина за Лос Анджелис. Така щях да се озова затворена с Ейдриън в малкото купе на колата, докато той все още продължаваше с тази вбесяваща мания „да ме обича отдалеч“. Толкова бях потънала в емоционалния смут, който това предложение бе предизвикало, че не осъзнах веднага много по-големия проблем, в който щеше да ме въвлече това начинание.
— Осъзнавате ли какво ме молите? — пророних тихо. Докоснах отново граната. — Да бъда част от това, означава да се изложа на въздействието едновременно на човешка и на вампирска магия. Всичко, което се старая да избегна.
Госпожа Теруилиджър изпухтя и за пръв път тази вечер видях в очите й да проблясват обичайните дяволити искри.
— Освен ако не греша, от известно време ти си се изложила и на двата вида магии. Така че не може чак толкова да е в разрез с твоите принципи и убеждения. — Замълча многозначително. — А и това е по-скоро против принципите и убежденията на алхимиците.
— Принципите и убежденията на алхимиците са и мои — побързах да я уверя.
Тя повдигна вежди.
— Наистина ли? Аз пък смятах, че са си твои принципи и убеждения.
Никога досега не се бях замисляла за вярата си по този начин, ала внезапно се изпълних с отчаяната надежда думите й да са истина.
Глава 6
Съвсем старателно следвах инструкциите на госпожа Теруилиджър. Не свалях медальона с граната, дори и когато спях или бях под душа. Когато на следващата сутрин започнаха училищните занятия, го носех под ризата си, за да избегна всякакви въпроси. На него нямаше надпис „магически амулет“, но определено бе подозрителен. За моя изненада, учителката не се появи за първия час по история, което ме накара да се зачудя дали не бе решила да започне свое собствено разследване.