Маркъс бързо се окопити и отвърна на атаката. Избута нападателя си, като леко потрепна. Дори с наранената китка пак бе доста силен.
— Какво, по дяволите, става? Кой си ти?
— Този, който ще ти срита яко задника, задето си я наранил — озъби му се мороят.
Опита да го цапардоса още веднъж, но Финч избегна юмрука му и успя на свой ред да удари Ейдриън, който политна към един от стативите. Когато Маркъс замахна отново, Ейдриън го избегна с ловко движение, почерпено директно от уроците на Улф. Щях да го аплодирам, ако не бях толкова потресена от ситуацията. Знаех, че някои момичета смятат, че е много секси, когато мъжете се бият за тях. Не и аз.
— Момчета, престанете! — извиках.
— Никой, който си е позволил да те удари, няма да се отърве безнаказано! — заяви Ейдриън.
— Това, което се е случило помежду ни, няма нищо общо с теб! — тросна се Маркъс.
— Всичко, свързано с нея, има общо с мен.
Двамата се обикаляха в кръг, като всеки изчакваше другия да нападне.
— Ейдриън! — възкликнах. — Беше инцидент.
— На мен не ми прилича на такова — процеди той, без да откъсва поглед от противника си.
— Трябва да я послушаш — изръмжа Маркъс. Приветливият и сговорчив младеж от преди малко бе изчезнал, но предполагам, че едно неочаквано нападение може да промени и най-слънчевия нрав. — Това може да спаси красивото ти лице от сериозни увреждания. Колко ли усилия са ти били нужни, за да постигнеш подобен стилен ефект с косата си?
— Аз поне сресвам моята — не му остана длъжен Ейдриън.
Маркъс се метна напред — но не директно към мороя. Сграбчи картината от триножника и я използва като оръжие. Ейдриън успя да избегне атаката, но картината нямаше такъв късмет. Платното се скъса и Финч го захвърли настрани, готов за следващата схватка.
Ейдриън хвърли кратък поглед към платното.
— Сега вече наистина ме ядоса.
— Достатъчно! — викнах аз.
Нещо ми нашепваше, че те няма да се вслушат в гласа на разума. Ситуацията изискваше пряка намеса. Прекосих стаята и се изпречих помежду им.
— Сидни, дръпни се — нареди Ейдриън.
— Да — подкрепи го Маркъс. — За пръв път и той да изрече нещо смислено.
Не! — Вдигнах ръце, за да ги разделя. — И двамата се отдръпнете! Веднага! — Гласът ми отекна в апартамента и аз не помръдвах. — Отдръпнете се. Веднага — повторих.
— Сидни… — този път гласът на Ейдриън не бе толкова сигурен, както когато ми нареди да се дръпна.
Местех поглед между наежените съперници, докато очите ми мятаха гневни мълнии.
— Ейдриън, наистина беше инцидент. Маркъс, това е този, който ще ти помогне, така че покажи малко уважение.
Това, повече от всичко, ги взриви.
— Почакай — сепна се Ейдриън. — „Помогне“ ли каза?
Маркъс бе не по-малко сащисан.
Този задник владее магията на духа?
— И двамата се държите като идиоти — срязах ги аз. — Следващият път, когато нямам какво да правя, ще си купя книга за въздействието на тестостерона върху поведенческите аномалии. Нищо не разбирах от тези работи. — Ейдриън, може ли да поговорим някъде насаме? Например в спалнята?
Той се съгласи, но не преди да метне към Финч последен заплашителен поглед. Казах на Маркъс да остане там, където е, като се надявах да не си тръгне или да не реши да се обади на някой друг съмишленик с оръжие. Ейдриън ме последва в спалнята си и затвори вратата зад нас.
— Знаеш — подхвана той, — че при други обстоятелства, да ме поканиш в спалнята, би било кулминацията на деня ми.
Скръстих ръце пред гърдите си и седнах на леглото. Направих го от умора, но само след миг се усетих какво правя. „Това е мястото, където Ейдриън спи. Аз докосвам завивките му, които всяка нощ се увиват около тялото му. С какво ли е облечен в леглото? Дали изобщо е облечен?“
Тутакси скочих.
— Наистина беше инцидент — казах му. — Маркъс помислил, че съм там, за да го отвлека.
Ейдриън, който нямаше подобни задръжки с леглото, седна. Потръпна, навярно от крошето в корема.