— Ти трябва да го направиш. За теб няма да е никакъв проблем — не се отказваше Анджелина.
— Наистина съм много заета — попарих надеждите й. — Изненадана съм, че Еди не може да го направи.
Името му извика усмивка на устните й.
— Той предложи, но оценките му са средни. Имам нужда от истински отличник.
— Тогава ще ти намеря истински отличник. Просто в момента не мога лично да се заема.
На Анджелина не й се понрави отговора ми, но поне не преобърна бюрото ми.
— Добре. Супер. Просто побързай.
Поне образователните проблеми на Анджелина бяха нещо, с което беше по-лесно да се справя, отколкото свръхестествените коварни замисли, които поглъщаха времето ми. След като вече бях напълно будна и погълнала солидна доза кафе, нямаше смисъл да се опитвам отново да заспивам. Изкъпах се и се облякох, след това седнах да наваксам с домашните, докато чаках да стане време за закуска. Когато наближи часът да отворят столовата, се запътих към долния етаж и се замотах край входа. Не минаха и пет минути и се появи приятелката ми Кристин Сойър. Тя винаги ходеше да потича, преди да започнат часовете и обикновено беше първа на опашката за закуска. Освен това беше заедно с мен в кръжока за напреднали по висша математика.
— Здравей — поздравих я, като се изравних с нея. — Добре ли потича?
— Беше страхотно — отвърна тя охотно. Върху тъмната й кожа още блестяха капчици пот. — Сега, когато времето захладня, е много по-приятно. — Огледа ме любопитно. — Обикновено не те засичам тук толкова рано. По правило не те виждам на закуска.
— Това е най-важното ядене за деня, нали така? — Избрах си овесена каша и ябълка. — Освен това, искам да те помоля за една услуга.
Кристин едва не изтърва чинията си с бъркани яйца, която една от сервитьорките й подаваше. Кафявите й очи се разшириха.
— Ти искаш да помолиш мен за услуга?
Въпреки че не бях отговорна за моите приятели сред хората по същия начин както за мороите и дампирите, все пак имах навика да се грижа за тях. Не един път бях помагала на Кристин.
— Да… братовчедка ми Анджелина се нуждае от частен учител по математика.
Кристин се взираше заинтригувано в мен, сякаш очакваше да продължа. После загря.
— Кой, аз ли? Не. Няма начин!
— О, хайде де! Няма да ти е трудно. — Последвах я до масата, като трябваше да ускоря крачка, за да не изостана. Струва ми се, че тя мислеше, че ако върви бързо, ще успее да избяга от молбата ми. — Тя трябва да взима допълнителни часове по математика, за да не я скъсат. Можеш да я обучаваш дори насън.
Кристин седна и ме измери продължително с поглед.
— Сидни, видях твоята братовчедка да удря едър зрял мъж и да хвърля конферансието върху някого. Наистина ли вярваш, че ще се нагърбя със задачата да я карам да върши нещо, което тя не желае? Ами ако се разстрои от това, което й казвам? Откъде мога да съм сигурна, че няма да ме наръга с компаса?
— Не можеш — признах. — Но аз мисля, че едва ли ще се случи. Вероятно. Тя наистина иска да си повиши оценките. В противен случай ще я изхвърлят от училището.
— Съжалявам. — Кристин наистина имаше извинителен вид. — Знаеш, че бих направила почти всичко за теб — но не и това. Ще трябва да намериш някой, който не се бои от нея.
Отново и отново премислях думите й, докато вървях към часа по история. Беше права. Но единствените хора, които не се притесняваха от Анджелина, бяха Еди и Джил, а и двамата не можеха да се класират за учители. Вече се питах дали да не предложа пари на някой от съучениците си от класа по висша математика. По-късно имах час.
— Госпожице Мелбърн.
Госпожа Теруилиджър се бе върнала в класната стая, несъмнено за огромно облекчение на заместничката й. Тя ми махна от разхвърляното си бюро и ми подаде един лист.
— Ето списъка, за който говорихме.
Прегледах го набързо. Съдържаше имената на шест момичета и адресите им. Сигурно бяха онези, за които бе споменала — момичета, притежаващи магическа дарба, но които не бяха под крилото нито на сборището, нито имаха свой ментор. Всички адреси бяха в Лос Анджелис.
— Предполагам, че госпожа Сантос ти е предоставила останалата информация, която ти е нужна за проекта?
— Да. — Госпожа Сантос ми бе изпратила по електронната поща имената на историческите квартали, които й бяха известни, а аз ги бях стеснила до два най-вероятни кандидата. — Ще започна работата по, ъъ… проекта, този уикенд.