— Да.
— Не съм съвсем сигурен. Ти ми даваш домашното си.
— Да.
— И ми казваш да го представя за свое.
— Да.
— Но аз не съм направил нищо.
— Искаш ли го, или не? — попитах нетърпеливо.
Посегнах, за да си взема листовете обратно, но той ги притисна към гърдите си.
— О, искам го. Просто кажи какво ще искаш ти в замяна. Защото това няма да компенсира прогонването ми от семейството и приятелите.
Говореше безгрижно, но в гласа му се усещаше горчива нотка. Ето, това беше. Без значение колко добри приятели бяхме двамата, съответните ни задължения и клетви на вярност към Воините и алхимиците винаги щяха да стоят помежду ни. Може би сега това все още беше повод за шега… но някой ден нямаше да е така.
— Нуждая се от услуга — обясних. — Всъщност съвсем малка услуга. Няма нищо общо с онази… работа.
Съвсем разбираемо, Трей доби предпазливо изражение.
— И каква е тази услуга?
Звънецът заби, затова заговорих припряно.
— Анджелина има нужда от частен учител по математика, иначе ще я скъсат. А ако я скъсат, ще я изхвърлят от училището. За теб е направо фасулска работа. Освен това, ще ти спечели точки, когато кандидатстваш за някой колеж.
— Братовчедка ти е малко неуравновесена — рече той.
Но не ме отряза веднага, затова реших, че това е добър знак.
— Преди я мислеше за „готина“ и „супер секси“ — напомних му.
— Да, но това беше преди…
Не довърши, но аз знаех. Преди да разбере, че Анджелина е дампир. Воините имаха същите табута като алхимиците, относно връзките между расите.
— Добре — кимнах. — Разбирам. Просто ще си взема домашното и тръгвам.
Протегнах ръка, но той не ми върна листовете.
— Почакай, ще го направя. Но ако ме нарани, надявам се да имаш наистина угризения на съвестта. Баскетболният сезон току-що започна и отборът ще се разпадне, ако заради нея не мога да играя.
Ухилих се.
— Ще бъда съсипана.
Анджелина не беше особено очарована, когато й казах на обяд. Лицето й пламна от гняв и като цяло имаше вид все едно всеки миг ще запрати подноса си през столовата.
— И ти очакваш от мен да уча с този… този… ловец на вампири? — избухна тя. Зачудих се дали в главата й не се въртеше друго определение, но го е преглътнала — забележителна проява на въздържаност от нейна страна. — Особено след това, което се опитаха да сторят на Соня?
— Трей не е като тях — защитих го аз. — Той не пожела да участва в убийството й и дори си навлече огромни неприятности, задето ми даде възможност да се опитам да й помогна — което, смея да добавя, в крайна сметка тотално преобърна живота му.
Еди изглеждаше развеселен, въпреки сериозността на проблема.
— Освен това трябва още да добавиш, че той много, много силно желае да се върне отново към стария си живот.
Насочих вилицата си към Еди.
— Само не ми казвай, че и ти смяташ Трей за неподходящ.
— За учител? — Той поклати глава. — Не, става. Просто казвам, че не бива толкова бързо да предполагаш, че всичко около него е цветя и рози. Никак не е изключено неговата група да работи против нас.
— Той е мой приятел — заявих, надявайки се, че твърдият ми тон ще сложи край на дискусията.
Последваха още уверения и накрая Еди убеди Анджелина да учи с Трей, като й напомни, че трябва да изкара високи оценки. При все това думите на Еди не ми даваха мира. Вярвах напълно, че Трей ми е приятел, ала отново се запитах кога онова неразбирателство помежду ни ще надигне грозната си глава.
Когато дампирите си тръгнаха за следобедните си часове, помолих Джил да остане още малко.
— Какво прави Ейдриън в момента?
— В час по рисуване е — незабавно ме осведоми тя.
— Връзката днес май е доста силна? — попитах.
Понякога възприятията й за мислите и преживяванията му бяха много по-ясни, отколкото друг път.
Тя сви рамене.
— Не, но е вторник, единайсет часа.
— Добре — промърморих, чувствайки се глупаво. Знаех графика на всички от групата; беше необходимо за работата ми. — Трябваше да се сетя. Мислиш ли, че той ще може да се срещне с мен след училище?
— За да се заемете с преследването на онази вещица? Да, вероятно ще тръгне всеки момент.
Тя знаеше всичко, което беше известно на Ейдриън, така че и тя бе наясно със задачата ми да открия Вероника. Макар че се бях научила да приемам осведомеността на Джил като част от споделянето с Ейдриън, за мен все още беше малко стряскащо да чувам открито да се обсъждат тези забранени теми. Забелязала смайването ми, момичето се подсмихна леко.