— На живот и смърт — отвърна Ейдриън с безизразна физиономия. — По-добре да избираш много внимателно.
— Да, но ти си така наречената творческа личност!
— В такъв случай ти предоставям възможност да упражниш въображението си.
През по-голямата част от пътя бях потънала в мълчание, затормозена от сериозността на проблема, пред който бях изправена. Какво трябваше да отразява името? Яркожълтият цвят на колата? Елегантната, лъскава линия? Мощният двигател? Задачата ми се струваше направо неизпълнима.
Ейдриън ме изтръгна от мислите ми, когато наближихме предградията на Лос Анджелис.
— Всъщност не отиваме в града, нали?
— Моля? — Бях затънала в мислена дилема между Летен вятър и Златен прах. — О, не. Ще се насочим на север. Поеми по следващата отбивка.
Госпожа Сантос ми бе предоставила информация за два квартала, известни с викторианските си къщи. Аз ги бях проучила подробно в интернет, като дори си бях дала труда да разгледам и сателитните снимки. Най-сетне бях избрала един, който най-много приличаше на видението ми и кръстосах пръсти дано да имам същия късмет, както с апартамента на Маркъс. Със сигурност вселената ми дължеше някоя и друга услуга.
За нещастие, когато се озовахме на улицата, която ми бяха дали, нещата не изглеждаха толкова обещаващи. Кварталът беше тих и спокоен, изпълнен със същите онези характерни къщи, но нищо не приличаше на видяното от мен. Продължихме надолу по улицата, докато оглеждах внимателно двете страни, надявайки се, че може би съм пропуснала нещо.
— Уф! — изпухтях и се отпуснах на седалката. Никакъв късмет. Явно вселената ми бе обърнала гръб. — Ще трябва да проверим и другия район, но този наистина не прилича на квартала от видението ми.
— Е, няма да навреди да… — Ейдриън внезапно направи рязък завой в една странична улица, която едва не бяхме подминали. Изстрелях се почти до тавана, когато той забърса леко тротоара.
— Какво правиш? Мисли за гумите!
— Виж. — Той направи още един завой и се озовахме на успоредната улица. По-голямата част от къщите бяха съвременни постройки, типични за Калифорния… но по протежение на една от пресечките се издигаха още викториански къщи.
— Това е! — възкликнах.
Ейдриън спря на отсрещната страна на улицата пред къщата от моето видение. Всичко си беше на мястото — от верандата, която я опасваше, до храстите с хортензии. И сега, на дневна светлина, можех да разчета табелата в предния двор: „СТРАННОПРИЕМНИЦА В ДУХА НА СТАРИТЕ ТРАДИЦИИ — НОЩУВКА И ЗАКУСКА“. С по-малки букви се съобщаваше, че мястото е историческа забележителност.
— Ето, че успяхме. — Ейдриън не скриваше удоволствието си от находката си, въпреки неоправдания риск за гумите на колата. — Може би сестрата на Джаки е отседнала тук.
— Странен избор на място, от което да развиваш нечестива магьосническа дейност — отбелязах аз.
— Не зная. След като явно наоколо не се виждат много стари замъци, защо да не е в странноприемница в духа на старите традиции?
Поех си дълбоко дъх за кураж.
— Добре, тогава. Да вървим да зададем няколко въпроса. Ти сигурен ли си, че можеш да объркаш възприятията на тези, които ме видят?
— Фасулска работа — рече Ейдриън. — Ще е по-лесно, ако си сложиш перуката.
— О, по дяволите! Забравих. — Наведох се и измъкнах от сака дългата до раменете кестенява перука, която ми бе осигурила госпожа Теруилиджър. Независимо от магията на Ейдриън, не бе зле допълнително да се подсигурим. Все пак би било по-добре да се явя като безлична брюнетка, отколкото като безлична блондинка. Нагласих перуката, като се надявах никой да не е забелязал преобразяването ми. Вдигнах глава. — Така добре ли е?
По лицето на Ейдриън се изписа одобрение.
— Готино е. Дори изглеждаш още по-умна, макар да не мислех, че е възможно.
Когато слязохме от колата, се запитах дали искам да изглеждам по-умна. И без това доста хора ме смятаха за скучна. Русата коса навярно беше единственото вълнуващо нещо, което притежавах. Сетне се сетих за неотдавнашното ми преживяване, включващо катерене по пожарна стълба, топене на прозорец и нахлуване в чужд апартамент и за капак — впускането в ръкопашен бой с беглец. Да не споменавам, че в момента бях по дирите на могъща зла вещица, придружена от вампир, който можеше да контролира съзнанието и възприятието на хората.