Имаше право. Исках да узная това.
Маркъс улови ръката ми.
— Сидни, зная, че не е лесно да асимилираш всичко и да се решиш на подобна радикална постъпка. Не те обвинявам, че имаш съмнения, но тъкмо заради това се нуждаем от теб. Ти си умна и наблюдателна. Задаваш въпроси. И също като мен, тези въпроси ще ти докарат неприятности — ако вече не са. Махни се сега, докато можеш — по своя воля.
— Та аз току-що се запознах с теб! Няма да скъсам с организацията, в която съм отраснала. — Издърпах ръката си. — Исках да поговорим, но ти прекали.
Обърнах се и се запътих към вратата, нежелаеща да слушам повече. Ала докато се отдалечавах, думите му продължиха да отекват в съзнанието ми. При все че ми бе простено, задето се бях забъркала с Роуз, в досието ми навярно все още имаше черна точка. И въпреки че не бях разпитвала прекалено настойчиво за Маркъс Финч, дали само споменаването му не бе събудило подозренията на Стантън? И колко време беше нужно, докато тя събере и подреди всички парчета от мозайката?
Бутнах вратите и излязох на ярката слънчева светлина. Тя пропъди мрака на току-що чутото. Маркъс беше точно зад мен и докосна рамото ми.
— Сидни, съжалявам. Не се опитвам да те изплаша или разстроя. — Нямаше и помен от напереното му държание. Беше абсолютно сериозен. — Просто долавям нещо у теб… нещо, което отеква в мен. Мисля, че сме на една и съща страна, че искаме едни и същи неща. И двамата сме се сближили с мороите. Искаме да им помогнем — без да бъдем лъгани или използвани.
Изгледах го предпазливо.
— Продължавай.
— Моля те да ни изслушаш.
— Мисля, че току-що го сторих.
— Ти изслуша мен — поправи ме той. — Искам да се срещнеш с останалите и да чуеш техните истории. Те ще ти разкажат много повече за това, което са преживяли. Ще ти разкажат за това. — Потупа татуировката си. — И когато научиш повече за онази работа… ами… мисля, че ще пожелаеш да я свършиш.
— Добре. Голямата, разтърсваща истина, която ще разкрие конспирацията между алхимиците и Воините. — Той остана сериозен, което ме разтревожи още повече, отколкото ако внезапно бе заявил, че всичко това е една голяма шега. — И какво? Ще извикаш останалите и всички ще си устроим голям купон в залата за електронни игри?
Маркъс поклати глава.
— Твърде е опасно. Ще ги събера на едно друго място и ще ти кажа кога ще се срещнеш с нас, но ще е в последната минута. Не мога да рискувам да ни разкрият.
— Не мога да предприема някакво епическо пътешествие — предупредих го. — Никой не се интересува особено от пътуванията до Ел Ей, но кръстосването на щата надлъж и нашир може да привлече онова нежелано внимание, за което толкова говориш.
— Зная, зная. Ще бъде някъде наблизо. Просто трябва да се уверя, че е безопасно. — Отново бе превключил на възбудения си, приповдигнат маниер. — Ще го направиш ли? Ще дойдеш ли да се срещнеш с нас?
Противно на здравия си разум, бях любопитна. Въпреки че отказвах да повярвам във всяка връзка между Воините и алхимиците, исках да открия какво ръководеше тази група. Освен това, просто исках да видя тази негова мистериозна тайфа и точка. Как ги бе нарекъл Ейдриън? Дружина ренегати. И разбира се, съществуваше и татуировката. Маркъс постоянно намекваше за тайните й, но досега не ми бе разкрил никакви подробности.
— Ще го направя — казах накрая. — При едно условие.
— Казвай.
— Искам да доведа някого със себе си. Кълна се, че може да му имате доверие. Но след като Сабрина насочи пистолет към мен, разбираш защо се чувствам малко нервна да дойда сама във вашата общност.
За миг изглеждаше, че възнамерява да оттегли поканата си, но сетне внезапно отстъпи.
— Не е Ейдриън, нали?
— Не, не. Става дума за един дампир. Не е някой, който би имал интерес да ви издаде на алхимиците, особено ако наистина искате да защитите мороите. Каза, че имаш хубаво чувство за мен, нали? Тогава ми се довери, че няма защо да се тревожите за него. Той ще бъде там просто за да се чувствам малко по-спокойна и в безопасност.
— Ти също няма защо да се тревожиш за нас — увери ме Маркъс. — Ние няма да ти сторим нищо лошо.
— Искам да ти вярвам. Но нямам същото добро чувство, което имаш ти, поне не още.
В първия миг той не каза нищо, а сетне избухна в смях.
— Съвсем честно. Доведи приятеля си. — Разтърси ръката ми, все едно скрепявахме някаква голяма сделка. — По-късно ще се свържа с теб за подробностите. Няма да съжаляваш, Сидни. Кълна се.