— Господи, каква съм идиотка! — възкликнах, когато почти стигнахме до местонахождението на първото момиче.
— Никога не бих използвал това определение, за да те опиша — заяви безапелационно Ейдриън. — Директна, пряма. Добре облечена. Умна. Организирана. Красива. Бих използвал всички тези определения, но никога „идиотка“.
Едва не се поинтересувах защо „красива“ е след „организирана“, но после си припомних настоящата си тревога.
— Тревожа се за онази кола, когато животът на няколко момичета е поставен на карта. Това е глупаво. Приоритетите ми са съвсем сбъркани.
Очите ми бяха вперени в пътя напред, но бях сигурна, че той се усмихваше.
— Ако наистина бяха сбъркани, сега щеше да следваш онзи влекач. При все това си тук, на път да помогнеш на напълно непознати. Това е много благородно, Сейдж.
Не изключвай себе си — изтъкнах аз. — Ти също проявяваш голямо благородство, задето ме придружаваш на тези пътувания.
— Е, не е същото като „Скийбол“, но трябва да свърши работа. Между другото, как мина онази среща? Наистина ли научи нещо?
Научих много — всъщност някои неща са твърде невероятни. Въпреки че все още чакам да получа някакво доказателство.
Отначало късметът беше на наша страна. Първите две момичета си бяха у дома, макар че реагираха също като Уенди Стоун. Този път бях проявила предвидливостта да донеса статията, с надеждата, че така твърдението ми ще има по-голям ефект. Ужасяващата снимка поне ги накара да се стреснат, но когато си тръгнах, не бях убедена дали наистина приеха думите ми сериозно, нито дали ще носят ахатовия амулет.
Добрият късмет ни изневери, когато пристигнахме при последното момиче от списъка. Тя също беше студентка в колеж, което означаваше, че се налагаше да посетим друг кампус. Казваше се Лин Тайтъс и живееше в една от така наречените „сестрински къщи“ заедно с няколко свои състудентки. Признавам, че като почуках на вратата, очаквах да заваря група момичета, облечени в розово да се бият с възглавници в дневната. Но когато влязохме вътре, открихме, че жилището е чисто и подредено, не особено различно от апартамента на Уенди. Момичета влизаха и излизаха, а други се бяха настанили наоколо с тетрадки и учебници.
— Лин? — попита момичето, което ни покани вътре. — За малко я изпуснахте.
Знаех, че това не бива да ме изненадва. Тези момичета имаха свой живот. Нямаше да седят цял ден и да чакат някой да дойде да си поговори с тях. Погледнах притеснено към прозореца, отбелязвайки, че небето вече бе започнало да се багри в пурпурно.
— Имаш ли някаква представа кога ще се върне?
Момичето поклати глава.
— Не, съжалявам. Не зная къде отиде.
С Ейдриън се спогледахме.
— Ти си освободена от вечерния час — напомни ми той.
— Зная. Но това не означава, че искам да прекарам цялата нощ в очакване на Лин. — Мислено пресметнах. — Предполагам, че бихме могли да почакаме два часа. Най-много три.
Спътникът ми изглеждаше много доволен от това и аз се питах дали е по-развълнуван от перспективата да се мотае из студентското градче… или че ще прекара известно време с мен.
— Какви забавления има наоколо? — попита той домакинята. Огледа тихата академична обстановка. — Май не се вихрят лудешки купони, а?
Момичето го изгледа неодобрително.
— Ние сме много сериозно сестринско общество. Ако търсите купони, мога да ви гарантирам, че малко по-надолу по улицата се „вихри“ един. Онези момичета купонясват всяка нощ.
Ейдриън ме стрелна с поглед, изпълнен с надежда.
— О, стига — изпъшках аз. — Не може ли да намерим някой интересен музей?
— Искаме да сме наблизо, в случай че Лин се върне — изрече той дълбокомислено. Нещо обаче ми подсказваше, че дори купонът да беше в другия край на кампуса, пак щеше да настоява да отидем. — Освен това, ако толкова отчаяно искаш да отидеш в колеж, би трябвало да добиеш пълна представа за студентския живот. А и нали си почитателка на древногръцкия стил?
Ейдриън намекваше за бала за Хелоуин, където бях облечена като древна гъркиня. Знаеше, че с предложението си да посетим някой музей съвсем нямах предвид това. Съгласих се неохотно, но го предупредих, че няма да може да пие. Аз носех кестенявата перука и се предполагаше, че той ще използва магията на духа, за да прикрие още по-добре самоличността ни. Алкохолът щеше да намали способността му да въздейства чрез внушението. А и не исках да го виждам пиян.