Не беше трудно да открием мястото на купона, защото грохотът на музиката се чуваше отдалеч. Момче и момиче, които пиеха бира от пластмасови чаши, ни спряха пред вратата.
— Този купон е само за братски и сестрински общества с гръцки букви — изломоти момичето. Имах чувството, че всеки момент ще се строполи на пода. — Вие от кое сте?
Махнах неопределено към сестринската къща на Лин.
— Ъъ… от тяхното.
— „Алфа Ярм Ерго“ — заяви Ейдриън без колебание. Очаквах отрядът по посрещането да изтъкне, че повечето от тези букви дори не са гръцки. Може би защото Ейдриън говореше толкова уверено — или защото бяха погълнали твърде много бира — но момчето ни махна да влизаме.
Все едно отново се бях озовала в залата с електронните игри — съкрушителен поток от стимуланти. Къщата беше претъпкана и шумна, във въздуха се стелеше гъст цигарен дим, а алкохолът се лееше като из ведро. Неколцина младежи ни предложиха питиета, а едно момиче ни покани — три пъти — да играем на бирен пинг-понг, забравила, че вече е говорила с нас. Оглеждах всичко удивена, опитвайки се да прикрия отвращението, което изпитвах.
— Жалко за учебната такса. Това тук разруши всичките ми колежански мечти! — изкрещях на Ейдриън. — Няма ли какво друго да правят, освен да пият и да се държат като пълни глупаци?
Той се огледа. Заради високия си ръст можеше да обхване по-голяма част от стаята. Лицето му светна.
— Онова там изглежда обещаващо. — Улови ръката ми. — Хайде!
В изненадващо приятна и просторна кухня открихме няколко момичета да седят на пода и да рисуват тениски. Съдейки по разлятата боя и нескопосаните им творения, явно бяха отдали дължимото на бирата. До едната девойка имаше чаша с бира, а до нея се мъдреше съвсем същата чаша с боя. Надявах се да не ги обърка.
— Какво правите? — попитах.
Едно от момичетата вдигна глава и се усмихна.
— Тениски за зимния карнавал. Искате ли да помогнете?
Преди да кажа „не“, Ейдриън вече седеше на пода до тях.
— Винаги съм готов да помогна! — Взе една бяла тениска и четка, щедро потопена в синя боя. — Какво рисувате върху тези?
Въпросът бе съвсем оправдан, имайки предвид цапаниците им.
— Имената ни — рече една от „художничките“.
— Зимни пейзажи — отвърна друга.
Това бе достатъчно за Ейдриън. Зае се да рисува снежинки върху тениската. Неспособна да се сдържам, аз клекнах, за да виждам по-добре. Каквито и да бяха недостатъците му, Ейдриън беше много добър художник. Смеси още няколко цвята и продължи да рисува със замах. Снежинките, излезли изпод четката му, имаха сложна и същевременно стилна форма. По някое време спря, за да запали една от ароматните си цигари „Кретек“, като тръскаше в пепелника на момичето. Това беше навик, който наистина не харесвах, но поне гъстият цигарен дим, стелещ се наоколо, скриваше лицата ни. Когато завърши тениската и написа името на „нашето братство“, забелязах, че всички останали момичета са спрели да рисуват и го зяпат прехласнато.
— Това е жестоко — пророни едното девойче с разширени очи. — Може ли да я взема?
— Аз я искам — настоя друга.
— Ще направя за всички ви — обеща им той.
Начинът, по който го гледаха, беше нежелано напомняне за големия му опит с жените. Преместих се малко по-близо до него, за да не им хрумват някои идеи.
Ейдриън даде бялата тениска на първото момиче, а след това се зае да рисува върху синята. След като изпълни обещанието си и нарисува по една за всяка от тях, той се разрови из купа с тениски и измъкна една черна, мъжки размер.
— Ще отдам почит на моето братство.
— Супер — изсумтях. — „Алфа Ярм Ерго“.
Ейдриън кимна сериозно.
Много старо и уважавано братство.
— Никога не съм чувала за него — заяви момичето, поискало първата тениска.
— Те не приемат много членове — поясни Ейдриън.
След което изрисува с бяла боя фалшивите инициали на „братството“ си: „АЯЕ“.
— Не е ли това някакъв девиз на пиратите? — поинтересува се едно от момичетата.
— Ами… „Алфа Ярм“ има морски корени — обясни той.
За мой ужас започна да рисува пиратски скелет, яхнал мотоциклет.
— О, не! — простенах. — Не и онази татуировка…