— Ти не си нарисувала нищо — рече той тихо.
— Защото не притежавам творческо въображение — отвърнах.
— Всеки притежава поне малко творческо въображение — настоя Ейдриън. Подаде ми четката, натопена в сребриста боя, и седна до мен до стената. Краката и ръцете ни се докоснаха. Разстла в скута си тениската с надписа „АЯЕ“. — Хайде. Добави нещо, каквото и да е.
Поклатих глава отрицателно и се опитах да му върна четката.
— Не мога да рисувам. Само ще я съсипя.
— Сидни! — Тикна четката в ръката ми. — Това е пиратски скелет, не е „Мона Лиза“. Няма да намалиш стойността й.
Вероятно нямаше да я разваля, но ми бе трудно да си представя какво да добавя към това. Мога да правя много неща, но рисуването не беше по моята част — особено в сравнение с неговите умения. При все това нещо в изражението му ме подтикна да опитам и след дълъг размисъл, напънах всичките си художествени и творчески сили и нарисувах вратовръзка около шията на скелета. Ейдриън се намръщи.
— Това примка ли е?
— Това е вратовръзка! — повиших тон, опитвайки се да прикрия обидата си.
Той се засмя с искрено удоволствие.
— Грешката е моя.
— Така може да отиде на заседание на борда на директорите — додадох, чувствайки се задължена да защитя творението си. — Сега изглежда много благоприличен.
Изглежда това му допадна още повече.
— Разбира се, че е. Благоприличен и опасен. — Част от веселието му помръкна, изражението му стана тъжно и той впи поглед в мен. — Също като теб.
Бях толкова разтревожена за артистичното предизвикателство, че не бях забелязала колко близо се е озовал до мен. Толкова много подробности дойдоха на фокус. Формата на устните му, линията на врата му.
— Аз не съм опасна — промълвих задъхано.
Лицето му приближи моето.
— За мен — си.
И някак си, противно на всякакъв здрав разум, устните ни се сляха. Затворих очи и светът около мен избледня. Шумът, димът… всичко изчезна. Имаше значение единствено вкусът му, смесицата от мента и карамфил. В тази целувка имаше плам, отчаяние… и аз отвърнах, с не по-малък копнеж за него. Не го спрях, когато ме придърпа по-близо, така че се озовах почти седнала в скута му. Никога досега тялото ми не е било така увито около нечие друго и бях шокирана с какво нетърпение откликвах. Едната му ръка се обви около кръста ми, притегляйки ме плътно към гърдите му, докато другата се плъзна по тила ми и пръстите му се заровиха в косата ми. Невероятно, но перуката не падна. Устните му се откъснаха от моите и обсипаха с нежни целувки врата ми. Наклоних глава назад и простенах, когато устата му стана по-настойчива. Имаше нещо първично и животинско във вълните, които се разляха по цялото ми тяло. Един алхимически глас ме предупреди, че точно така се хранят вампирите, но аз не изпитвах страх. Ейдриън не би ме наранил, а аз трябваше да разбера точно колко страстно може да ме целува и…
— О, боже мой!
Двамата с Ейдриън отскочихме назад, сякаш някой бе ливнал ведро със студена вода отгоре ни. Озърнах се паникьосано, почти очаквайки да видя вбесената Стантън, надвесена над нас. Вместо това се взирах в ужасеното лице на момиче, което не познавах. Тя дори не гледаше към нас.
— Момичета, няма да повярвате какво се е случило! — възкликна тя, отправяйки думите си към своите колежки художнички. — Посочи неопределено зад гърба си. — На отсрещната страна на улицата, пред къщата „Капа“ са намерили едно от техните момичета, изпаднало в безсъзнание. Не могли да я събудят. Не зная какво се е случило, но явно е била нападната. Отпред гъмжи от полицаи и тем подобни.
С Ейдриън се втренчихме ужасени един в друг. Сетне се изправихме безмълвно. Той стисна здраво ръката ми, за да ме задържи права, докато треперенето в краката ми намаля. „Чувствам се толкова отмаляла заради новината — казах си. — А не защото току-що се натисках и целувах с вампир.“
Но онези опасни и опияняващи целувки бяха тутакси забравени, когато се върнахме в къщата на Лин. Вътре бе пълно с изплашени хора, охраната на кампуса влизаше и излизаше, но никой не ни спря да нахълтаме през отворената врата.
— Какво се е случило? — попитах една брюнетка, застанала наблизо.
— Става дума за Лин — отрони тя, хапейки устни. — Току-що са я намерили в една празна зала.