„Имам смучка. Позволих на Ейдриън Ивашков да ми направи смучка.“
Как, за бога, бе могло да се случи? Опустошителната новина за Лин бе потиснала угризенията за неблагоразумното ми поведение, но сега нямаше как да ги пренебрегна. Противно на всички свои принципи, си бях позволила да се оставя на целувките на Ейдриън. И не бяха само целувки. Като си припомних как телата ни се бяха притиснали едно до друго, усетих, че лицето ми пламва, също както снощи.
Не, не, не! Не можех да мисля за това. Трябваше да забравя какво се бе случило. Трябваше да се постарая никога повече да не се повтаря. Какво ме бе прихванало? Аз не изпитвах към него чувствата, които той питаеше към мен. Той беше морой. А дори и да не бе такъв, несъмнено беше най-неподходящото момче за мен на този свят. Аз се нуждаех от някой сериозен, някой, способен да си намери работа с медицински осигуровки. Някой като Брейдан.
„Да бе, и как свърши краткотрайната ви връзка, Сидни?“
Случилото се с Ейдриън бе грешка. Очевидно беше някаква извратена проява на похот, навярно породена от факта, че той бе абсолютно табу за мен. Това беше. Жените си падаха по такива неща. Когато търсех литература за общуването между мъжете и жените, бях попаднала на една книга, озаглавена „Лошите момчета и жените, които ги обичат“. Подминах я, тъй като Брейдан беше пълна противоположност на „лошо момче“. Може би сега си струваше да се сдобия с въпросната книга.
„Пламък в мрака.“ Трябваше да забравя, че Ейдриън някога ме е нарекъл така. Трябваше.
Имаше още минута, докато стигна до общежитието, затова набързо изпратих есемес на виновника за петното на врата ми: „Имам смучка! Никога вече няма да ме целуваш!“ Изобщо не очаквах да е буден по това време на деня, затова се изненадах, когато веднага получих отговор: „Добре. Никога вече няма да те целувам по шията.“
Толкова типично за него. „Не! Никога вече няма да ме целуваш НИКЪДЕ. Каза ми, че ще стоиш далече от мен.“
„Опитвам се“, написа ми той. „Но ти не можеш да стоиш далече от мен.“
Не сметнах за нужно да го удостоя с отговор.
Когато пристигнахме пред общежитието ми, попитах шофьорката на автобуса колко е престоят.
— Тръгвам веднага — отвърна ми жената.
— Моля ви — замолих се аз, — почакайте само минута. Ще ви платя.
Тя доби обидено изражение.
— Не приемам подкупи.
Но когато изтичах обратно от общежитието — облечена с поло — автобусът все още беше там.
Влязох в класната стая за часа при госпожа Теруилиджър тъкмо когато звънецът биеше. Тя ме стрелна многозначително с поглед, но не каза нищо относно скоростната смяна на одеждите ми.
Докато бях в час, получих съобщение от Маркъс. „Може ли да се срещнем днес? Сан Бернардино, 4 часът следобед.“
Е, той ме беше предупредил, че ще се обади в последния момент. Сан Бернардино се намираше на един час път. Бях казала на Еди за срещата през тази седмица и той се бе съгласил да ме придружи. Само се надявах да няма нещо планирано за този следобед. Написах есемес на Маркъс, че ще бъдем там, и той ми изпрати адреса.
Когато часът свърши, едно момиче от курса по английски ме попита дали може да й заема записките си, тъй като вчера е отсъствала по болест. Когато свърших с нея, Еди си бе тръгнал и до обяд нямах възможност да го попитам за пътуването до Сан Бернардино.
— Разбира се — рече той, тутакси влизайки в ролята си на ревностен пазител, когато най-сетне успях да говоря с него.
Джил вече знаеше за нашата мисия, защото бях разказала на Ейдриън. Чувствах се малко виновна, задето се налагаше да отдалеча Еди от Джил. Е, добре, чувствах се много виновна. Отсъствието на пазителя беше сериозен риск, макар да си напомних, че той не беше с нея всяка секунда. Понякога това беше невъзможно, заради това се нуждаехме от Анджелина. При все това, ако някой от алхимиците разбереше, че използвах основния й бодигард за лични нужди, щях здраво да загазя. Е, и без това навярно вече бях затънала до шия, след като се срещах с група бунтовници. Обърнах се към Анджелина, която се опитваше да разгадае някакви записки за квадратните уравнения.
— Анджелина, трябва да останеш с Джил, докато се върнем — заявих аз. — И за всеки случай най-добре и двете да не излизате от общежитието. Не се разхождайте из кампуса.