Училищният ден се изниза бързо и преди да се усетя, бях в таксито на път за летището. Пътувах с малко багаж и имах само един малък куфар и сак, които нямаше нужда да давам на багаж. Поне за стотен път извадих малката сребристобяла торбичка за подаръци и огледах съдържанието й. Вътре имаше „ловец на слънчеви лъчи“, от онези, които се окачват на прозорците, за да „хващат“ слънчевите лъчи. Представляваше скъп кристален диск, върху който бяха изобразени два гълъба в полет, обърнати един към друг. Увих го отново в тънката мека опаковъчна хартия и го върнах в торбичката за подаръци, която пъхнах в чантата си. Надявах се да е подходящ подарък за предстоящото събитие.
Отивах на вампирска сватба.
Никога досега не съм присъствала на нещо подобно. Навярно никой алхимик не е. Въпреки че си сътрудничехме с мороите, за да защитим съществуванието им, алхимиците напълно ясно бяха дали да се разбере, че не желаят да имат никакви контакти, освен деловите отношения. Обаче след последните събития и двете групи бяха решили, че ще е добре да се подобрят професионалните ни връзки. Тъй като тази сватба беше голямо и важно събитие, бяха поканени и още неколцина алхимици.
Познавах двойката и — на теория — се радвах и вълнувах да ги видя женени. Това, което ме изнервяше, бе останалата част от събитието: огромно социално събиране на морои и дампири. Независимо от присъствието и на други алхимици, ние пак щяхме да сме малцинство. Престоят ми в Палм Спрингс заедно с Еди, Джил и останалите доста бе подобрил чувствата ми към расата им. Разбирам се много добре с тази малка група и сега ги смятам за свои приятели. Но колкото и да бях либерална по тези въпроси, все още споделях безпокойството и притесненията, изпитвани от останалите алхимици, когато се намираха в света на вампирите. Може би мороите и дампирите не бяха дяволски изчадия, както вярвах някога, но определено не бяха човешки същества.
Донякъде ми се щеше приятелите ми от Палм Спрингс да дойдат с мен, ала това бе невъзможно. Целият смисъл на пребиваването на Джил и всички нас в Палм Спрингс беше тя да е скрита и в безопасност от онези, които се опитваха да я убият. И мороите, и стригоите предпочитат да избягват слънчевите, пустинни райони. Ако тя се появи внезапно на голяма и тържествена моройска церемония, това щеше да провали целия замисъл. Еди и Анджелина — друг дампир жена, която я пазеше в „Амбъруд“ също трябваше да останат. Само двамата с Ейдриън бяхме поканени на сватбата и слава богу, щяхме да вземем различни полети. Ако някой забележи, че пътуваме заедно, това би могло да привлече вниманието към Палм Спрингс, което от своя страна щеше да изложи Джил на опасност. Самолетът на Ейдриън дори не бе директно от Палм Спрингс. Той щеше да излети от Лос Анджелис, като пътува два часа повече в западна посока, за да не може никой да разбере, че идваме от едно място.
Аз трябваше да се прехвърля на друг полет в Лос Анджелис, което ми напомни за задачата, възложена ми от госпожа Теруилиджър. Да открия един квартал в огромния район на Лос Анджелис. Разбира се, ей сега, няма проблем. Единственото важно указание за мен беше, че къщите бяха твърде забележителни. Ако успеех да се свържа с някое историческо дружество, имаше голям шанс те да ме упътят към място, съответстващо на онова описание. Това значително щеше да стесни обхвата на моето търсене.
Пристигнах в зоната за чакащите на летището в Лос Анджелис един час преди часа на полета ми. Тъкмо се бях настанила удобно с книгата на госпожа Теруилиджър, когато над главата ми прозвуча следното съобщение: „До пътник Мелроуз. Моля явете се на гишето за обслужване на клиенти.“
Стомахът ми се сви от лошо предчувствие. Събрах вещите си и приближих гишето, където ме посрещна усмихната служителка на авиолинията.
— Съжалявам, че се налага да ви го съобщя, но има дублиране на места за вашия полет — рече тя. Съдейки по жизнерадостния й глас и широката усмивка, никак не личеше, че съжалява.
— И какво по-точно означава това за мен? — попитах с нарастващо притеснение. — Имам потвърждение на мястото.
През цялото време ми се налага да се справям с бюрокрацията и всякакви досадни процедури, но дублирането на местата за даден полет бе нещо, което така и не можах да разбера. Как изобщо можеше да се случи? Все пак броят на местата се знаеше предварително.
— Това означава, че вече не сте в списъка на пътниците за този полет — обясни ми служителката. — Вие и още двама доброволци трябва да се откажете от местата си, за да настаним онова семейство. В противен случай те ще трябва да бъдат разделени.