— Жалко, че се намираме в този пущинак — промърморих, когато най-сетне се озовахме в колата му. — Мисля, че ще останете изумени, колко много мога да изям в момента. Струва ми се, че ще припадна, преди да стигнем до някой цивилизован ресторант.
— Всъщност — поде Ейдриън — май имаш късмет. На идване зърнах едно местенце не много далеч оттук.
Аз не бях забелязала нищо, но бях твърде погълната от тревоги за предстоящия урок с госпожа Теруилиджър. Пет минути по-късно вече бяхме на магистралата и се уверих, че е бил прав за ресторанта. Той отби в малък страничен път и спря на паркинга на малка, но прясно боядисана бяла сграда.
Взрях се невярващо в табелата отпред.
— „Пайове и разни други“?
— Каза, че искаш захар — напомни ми Ейдриън. От гумите на мустанга се разхвърчаха прах и чакъл и аз потръпнах при мисълта, че някое отплеснало се камъче може да одраска блестящата му повърхност. Поне не е „Пайове и друга стръв“.
— Да, но „разни други“ не звучи особено окуражаващо.
— Аз пък си мислех, че повече те разстрои частта за пайовете.
Въпреки лошите ми опасения, „Пайове и разни други“ всъщност се оказа много приятно и чисто заведение. На прозорците висяха колосани басмени пердета на точки, а витрината бе пълна с всевъзможни пайове и „разни други“ като морковена торта и шоколадови сладки с орехи и курабийки. Бяхме единствените клиенти под шейсетте.
Поръчахме пай и се настанихме в едно от ъгловите сепарета. Аз поръчах прасковен, Ейдриън — френски шоколадов пай, а госпожа Теруилиджър се спря на орехов. И разбира се, двете с нея, веднага щом седнахме, помолихме сервитьорката да ни донесе кафе. Заради магията се налагаше да се въздържаме от кафе — болезнена саможертва и за двете ни. Мигом се почувствах по-добре след първата глътка уханна течност.
Ейдриън изяде своята порция, без да бърза, но с госпожа Теруилиджър се нахвърлихме на чиниите, все едно не се бяхме хранили от месец. Всякакви разговори бяха излишни. Единствено паят имаше значение. Спътникът ми ни гледаше със задоволство и не се опита да ни прекъсне, докато не ометохме чиниите до троха.
— Още една порция? — кимна той към мен.
— Предпочитам още една чаша кафе. — Съзерцавах блестящата повърхност на чинията и без да искам забелязах, че вътрешният глас, който постоянно ми натякваше за калориите, напоследък се бе умълчал. Всъщност изобщо никакъв не се чуваше. Бях се ядосала на Ейдриън, задето си позволяваше да се „намесва“ в хранителните ми навици, но думите му имаха много по-голямо въздействие, отколкото бях очаквала. Не че това, разбира се, беше лично свързано с него. Да понамаля строгите си диетични ограничения просто беше разумна идея. Това беше всичко. — Вече се чувствам много добре — оповестих.
— Ще ти донеса още една чаша кафе — рече Ейдриън. Когато се върна, носеше чаша и за госпожа Теруилиджър. Предположих, че и ти ще искаш.
Тя му се усмихна признателно.
— Благодаря ти! Винаги си толкова проницателен.
Докато отпиваше от кафето си, не можех да не забележа, че тя все още изглежда уморена, въпреки факта, че току-що бяхме погълнали голямо количество захар. Вече нямаше вид, че всеки миг ще припадне, ала беше очевидно, че не се е възстановила толкова бързо като мен.
— Сигурна ли сте, че сте добре? — попитах я загрижено.
— Не се тревожи, ще се оправя. — Отпи няколко глътки от кафето и доби замислено изражение. — Отдавна не съм правила магията за защита. Забравила съм колко изтощава.
Отново бях удивена от всички тези грижи, които си създаваше заради мен. Откакто ме бе определила като надарена с магьосническа дарба, аз не бях сторила нищо, освен да й се противопоставям, при това доста враждебно.
— Благодаря — промълвих. — За всичко… Ще ми се да имаше начин да ви се отплатя.
Госпожа Теруилиджър остави чашата с кафе и сложи още захар.
— За мен е удоволствие да го направя. Не е нужно да ми се отплащаш. При все че… след като всичко това приключи, много бих се радвала, ако се срещнеш с моите посестрими от сборището. Не те моля да се присъединиш — побърза да добави. — Просто да поговорим. Мисля, че Стелата ще ти се стори доста интересна.
— Стелата — повторих. Досега никога не ги бе наричала по име. — Звездите.
Госпожа Теруилиджър кимна.