— Не е никакъв символ! Това беше грешка. И ти прекрачи всякакви граници, когато си позволи да ми го причиниш.
Веждите му се извиха.
— Сейдж, много точно си спомням всеки момент от онази нощ. Изобщо не изглеждаше против. Ти на практика се нахвърли отгоре ми.
— Не си спомням всички подробности — излъгах.
Той отмести ръката си от шията ми и върхът на пръста му се спря върху устните ми.
— Но ще се задоволя да целувам само тези тук, ако така ще си по-спокойна. Никакви белези.
Понечи да се наведе към мен и аз се отдръпнах рязко.
— Не, няма да го направиш! Това е грешно!
— Кое — да те целувам или да те целувам в „Пайове и разни други“?
Озърнах се, внезапно осъзнала, че правим вечерно шоу за възрастните граждани, макар че не можеха да ни чуят. Отстъпих назад.
— И двете — заявих, чувствайки как страните ми горят. — Ако възнамеряваш да се опиташ да извършиш нещо непристойно — нещо, което ти казах, че не бива никога повече да правиш — тогава поне избери по-подходящо място.
Той се засмя тихо, а пламъкът в очите му ме смути още повече.
— Добре — рече. — Следващия път, когато те целуна, обещавам, че ще е на много по-романтично място.
— Аз… Какво? Не! Изобщо не бива да опитваш! — Запристъпвах към вратата, а той ме последва. — Какво стана с обещанието да ме обичаш отдалеч? Какво стана със заричането ти, че няма, хм… да споменаваш за всичко това?
За някой, за когото се предполагаше, че ще наблюдава отдалеч, Ейдриън не се справяше особено добре. А аз се справях още по-зле с решението си да остана безразлична.
Той застана пред вратата и блокира пътя ми.
— Казах, че няма да го направя, ако не желаеш. Но ти донякъде ми даваш смесени сигнали, Сейдж.
— Не е вярно! — избъбрих, удивена, че дори не мога да го изрека решително и безапелационно. Дори аз не си вярвах. — Ти си самонадеян и арогантен и цял куп други неща, ако си въобразяваш, че съм размислила.
— Виждаш ли, тъкмо за това става дума. — Ето че отново нахлуваше в пространството ми. — Мисля, че ти харесваш този „куп други неща“.
Откъснах поглед от неговия и се отдръпнах.
— Аз харесвам хора.
Още един от уроците на алхимиците изплува в ума ми. „Те изглеждат като нас, но не се лъжи. Мороите не са зли като стригоите, но създания, които пият кръв и манипулират природата, нямат място в нашия свят. Работи с тях само ако се налага. Ние не сме еднакви. Запази колкото е възможно по-голяма дистанция. Това е за доброто на душата ти.“
По изражението на Ейдриън си пролича, че не ми повярва, но се отдръпна и се насочи навън. Няколко минути по-късно го последвах. Помислих си, че днес неведнъж си бях играла с огъня.
Глава 14
Неделята настъпи тихо и кротко. Приближаваше моментът, когато Вероника можеше отново да нападне. Стомахът ми бе свит на топка при мисълта каква може да е следващата й стъпка… и колко оплетени сме в невъзможността да открием начин да я спрем. И тогава получих помощ от неочакван източник, когато телефонът ми иззвъня и върху дисплея се изписа непознат номер.
При нормални обстоятелства нямаше да вдигна, но напоследък животът ми трудно можеше да мине за нормален. Освен това кодът беше на Лос Анджелис.
— Ало?
— Здравей! Тейлър ли е?
Бяха ми нужни няколко секунди, за да си спомня тайната си самоличност. Но не си спомнях да съм давала номера си на някое от момичетата, които предупредихме за Вероника.
— Да — отвърнах предпазливо.
— Обажда се Алисия от „Странноприемница в духа на старите традиции — нощувка и закуска“.
— Здравей — отвърнах, все още озадачена, че ми знае номера.
Гласът й беше весел и жизнерадостен, както когато се запознахме.
— Исках да зная дали сте взели решение да наемете стая за годишнината ви.
— О, ами… това. Все още решаваме. Но, ъъ… навярно ще отидем на някое място, което е по-близо до брега. Нали се сещаш — романтични разходки по плажа и тем подобни.
— Напълно ви разбирам — рече момичето, но в гласа й се прокрадна нотка на разочарование от загубата на евентуален клиент. — Ако все пак размислите, само ми се обадете. Този месец имаме специални отстъпки, така че ще може да наемете апартамента „Бъни“ на много изгодна цена. Спомням си, че ти каза, че си имала домашен любимец заек. Как се казваше?