Явно най-притеснен заради ухажорите на Джил беше Еди. Теоретично той имаше извинение, че иска да я защити, но реакцията му ми се струваше твърде лична. Реших да му напомня за собствения му любовен живот и тази, за която в действителност трябваше да е загрижен.
— Къде е Анджелина?
Джил се запъти към нас. Явно облекчен, Еди се извърна към мен.
— Е, тъкмо за това исках да си поговорим.
Когато някой искаше да поговори с мен, това означаваше, че нещо странно беше на път да се случи. Всъщност спешните проблеми никога не изискваха въведение. Те се сервираха мигновено. Това премерено встъпление беше непредсказуемо.
— Какво става? — попитах, когато Джил седна на масата. — С Анджелина?
Двамата с Еди се спогледаха многозначително.
— Ние смятаме, че Анджелина е замислила нещо — подхвана Джил. — Нещо лошо — доуточни след минута.
Не и отново. Обърнах се към Еди:
— Още ли е далечна и отчуждена?
— Да. Вчера обядва с нас. — Той се намръщи. — Но се държа странно. Изобщо не обясни с какво е толкова заета. Мисля, че се е забъркала в някаква неприятност.
Облегнах се назад.
— Неприятностите, в които Анджелина се забърква, обикновено са спонтанни и неочаквани. А от думите ви се подразбира, че тя планира нещо тайно. Това не е в нейния стил. В най-лошия случай крие някакви непозволени парцалки.
Еди понечи да се усмихне, но не му се удаде особено добре.
— Вярно е.
Очевидно Джил не беше убедена.
— Ти трябва да поговориш с нея. Да разбереш какво става.
— А ти не можеш ли да поговориш с нея? — попитах, като погледът ми прескачаше между двамата. — Ти живееш с нея.
— Опитахме — възрази Джил. — Казах ти. Колкото повече говорехме, толкова повече се вбесяваше тя.
— Е, това мога да го разбера — срязах ги. — Вижте, съжалявам, че нещо странно става с нея. Повярвайте ми, и аз не искам тя да има неприятности. Но мисля, че достатъчно й помогнах. Разреших проблема й с математиката. Работата ми е да се погрижа тя да остане в училището и да не издъни прикритието ти. Всичко друго е маловажно и нямам време за това. И след като тя не желае да говори с вас, защо, за бога, смятате, че ще поиска да сподели с мен?
Говорех малко по-грубо, отколкото възнамерявах. Наистина ме беше грижа за всички тях. А и не исках някой от групата да има неприятности. При все това винаги малко се дразнех, когато идваха при мен с подобни драми, сякаш им бях майка. Те бяха едни от най-умните, най-компетентните хора, които познавах. Не се нуждаеха от мен, а Анджелина не беше някой криминален гений. Не би било трудно да отгатнат сплетните й.
Нито един от двамата не ми отговори веднага.
— Ти като че ли винаги умееш да се разбираш с хората — рече Джил накрая. — Много си добра в общуването.
Това със сигурност не беше комплимент, който често съм чувала.
— Аз не правя нищо специално. Просто съм настоятелна. Продължавайте да опитвате и може би и вие ще успеете да се разберете с нея. — Видях, че Джил се кани да възрази и добавих: — Моля ви, не искайте от мен точно сега да се занимавам с това. И двамата знаете колко неща имам на главата си.
Изгледах ги многозначително. И двамата знаеха за Маркъс, а Джил бе наясно и за сестрата на госпожа Теруилиджър. След няколко минути те осъзнаха за какво намеквам и добиха леко засрамени физиономии.
Еди смушка нежно Джил.
— Права е. Трябва сами да се разберем с Анджелина.
— Добре — съгласи се тя. Облекчението ми не продължи дълго. — Ще опитаме пак. И ако отново не се получи, Сидни ще се намеси.
Простенах.
Когато малко по-късно се разделих с тях, не можех да не се замисля за забележката на Маркъс как алхимиците вършели слугинска работа. Опитах се да се уверя, че Джил и Еди могат сами да се справят с този проблем, което означаваше, че навярно нямаше да се наложи да се намеся. Разбира се, при положение че Анджелина действително не замисляше нещо катастрофално.
За жалост, съмненията ми много скоро бяха сериозно разбунени, когато по-късно се качих на училищния автобус, който щеше да ме закара до централния кампус. През уикенда имаше само един автобус, който обикаляше между сградите, и този тъкмо беше взел пътници от общежитието на момчетата. Заварих вътре Трей, седнал до прозореца с щастливо изражение. Когато ме видя, усмивката му помръкна.