— Бъди внимателна, Сейдж! За бога, бъди внимателна! Виждал съм те как се измъкваш от всякакви опасни каши, но това е лудост, прекалено е дори за теб. Ти навярно си единствената, която може да се справи, но все пак… нито за миг не се отпускай и бъди нащрек.
Когато му разказах как се надявам да използвам Иън, за да получа секретен достъп, угриженото изражение на Ейдриън се превърна в изумено.
— Я почакай! Искам да съм сигурен, че правилно съм те разбрал. Смяташ да съблазниш някакъв тип, за да ти помогне в шпионската мисия?
Да съблазня Иън? Пфу!
— Не си прави прибързани заключения — предупредих го. — Просто ще се опитам да използвам чувствата му, за да получа това, което искам.
— Леле! Безчувствено. Много безчувствено.
— Хей, я стига! — Изпитах леко раздразнение от обвинението. — Не смятам да му обещавам да се омъжа за него или нещо друго, а след това да го зарежа. Той ми писа, за да ме покани на вечеря, докато съм там. Ще си изкараме заедно няколко часа в приятни приказки, а аз ще се опитам да го убедя да ми издейства една разходка из архива в управлението. Това е всичко.
— И това „убеждаване“ не означава да го сваляш?
Метнах му кръвнишки поглед, като се надявах да го види с периферното си зрение.
— Ейдриън, наистина ли ти приличам на някой, който е способен на това?
— Ами… — Той млъкна и аз заподозрях, че е преглътнал някоя хаплива забележка. — Не. Предполагам, че няма да го сториш. Определено не и с тип като него. Имаш ли рокля?
Ето пак. Притежаваше удивителната способност да скача от тема на тема.
— За вечерята и службата? Имам си предостатъчно.
— Предполагам, че това отговаря на въпроса ми. Имаше вид все едно водеше голяма душевна битка. — Ще ти дам един съвет — рече накрая.
— О, не!
Той отново ме погледна.
— Кой знае повече за мъжките слабости — ти или аз?
— Продължавай!
Не желаех да отговоря директно на въпроса му.
— Купи си нова рокля. Такава, която не оставя много на въображението. Къса. Без презрамки. Може би с по-секси сутиен. — Дори имаше безочието да стрелне бърз, преценяващ поглед към гърдите ми. — Ъъ… може би не е нужно. Но определено трябва да си с високи токчета.
— Ейдриън! — възкликнах. — Виждал си как се обличат алхимиците. Мислиш ли, че наистина мога да се издокарам с подобни одежди за църковната служба?
Изражението му остана невъзмутимо.
— Нали искаш да успееш? Ще се преоблечеш там някъде след службата. Но ти казвам, че ако искаш да накараш някой мъж да направи нещо, което може да е трудно, то най-добрият начин е да го разсееш, така че да не може да съсредоточи ума си върху последствията.
— Май нямаш голяма вяра в собствения си пол.
Хей, казвам ти истината. Доста често съм бил разсейван от секси рокли.
Не бях сигурна доколко това е достоверен аргумент, тъй като съм била свидетел, че Ейдриън се разсейва от доста неща. Фондю. Тениски. Котенца.
— И после какво? Показвам малко разголена плът и светът е в краката ми?
— Това ще помогне. — Невероятно, но можех да се закълна, че той беше дяволски сериозен. — И през цялото време трябва да се държиш самоуверено, все едно не ти пука от нищо. После, когато наистина решиш да му изложиш молбата си, трябва да подчертаеш, че ще му бъдеш „толкова, толкова благодарна“. Но не пояснявай. Въображението му ще свърши половината работа.
Поклатих глава, доволна, че почти бяхме пристигнали. Не знаех колко много от тези напътствия можех да изслушам.
— Това е най-абсурдният съвет, който някога съм чувала. Освен това е донякъде сексистки, но не мога да реша кого ще обиди повече — мъжете или жените.
— Виж, Сейдж. Не зная много за химията, компютърното хакване или фотосинтерията, но това е нещо, в което имам голям опит. — Мисля, че имаше предвид фотосинтезата, но не го поправих. — Използвай го. Нека не се похабява напразно.
Изглеждаше толкова сериозен, че накрая му заявих, че ще си помисля, въпреки че трудно можех да си се представя облечена в тоалета, който бе описал. Отговорът ми го задоволи и той не каза нищо повече.
Когато пристигнахме пред странноприемницата с нощувка и закуска в духа на старите традиции, аз си надянах кестенявата перука, така че двамата отново се превъплътихме в Тейлър и Джет. Стегнах се, когато приближихме към вратата.