— Тя знае — промърмори. — Независимо дали е чрез онова момиче Алисия, или по друг начин, но Вероника е разбрала за теб. Изобщо не биваше да те изпращам. Помислих, че ще се изплъзнеш от радара й, ако останалите момичета са били омагьосани, но съм сгрешила. Бях егоистична и наивна. Щеше да е по-добре, ако тя от самото начало знаеше, че съм по следите й. Сигурен ли си, че си прикрил външния й вид? — Последното беше отправено към Ейдриън.
— Абсолютно — отвърна той. — Всички, с които разговаряхме, всички момичета и дори Алисия… никоя няма ясна представа как изглежда Сидни.
— Може би ви е шпионирала — предположих. — И ни е видяла заедно. Тук, в училището, не съм се дегизирала.
— Възможно е — съгласи се госпожа Теруилиджър. — Но ние знаем, че тя е действала в Лос Анджелис. Би трябвало да е изгубила доста време, докато е преследвала жертвите си, което не би й дало възможност да дойде тук и да ме наблюдава продължително време. Независимо от силите, които притежава, тя не може да се телепортира. — Лицето й доби сурово и решително изражение. — Е, сега нищо друго не може да се направи, освен да ограничим щетите. Изглежда, все още не знае къде си, нито дори, че си свързана с мен. Ще ти направя друг амулет, който да пречисти и усили действието на този, ала може да няма въздействие, ако тя е открила начин да стигне до теб. А междувременно повече не мисли за магиите за нападение. Трябва да се фокусираш върху защитата — особено върху магията за невидимост. На този етап, най-добрата защита спрямо Вероника е тя просто да не те намери, ако дойде да те търси в Палм Спрингс.
Въпреки съвета на госпожа Теруилиджър, бях продължила да чета магиите за напреднали опитни и силни заклинатели или по-точно магиите за нападение. Макар че с това ново развитие на нещата знаех, че тя е права и защитата е много по-важна. При все това не можех да се отърся от безпокойството, че Вероника ме е открила, наблюдавайки госпожа Теруилиджър, което на свой ред ме караше да се боя за безопасността на своята учителка.
— Вие продължавате да твърдите, че не ви преследва… но сигурна ли сте, че наистина е така?
Ще ме избягва на всяка цена — отвърна госпожа Теруилиджър уверено. — Аз притежавам сила, но не и младостта и красотата, които преследва. А дори тя не би прекрачила границата и не би нападнала собствената си сестра. Това е единственото, което й е останало от човешката почтеност.
— Дали все още ще се придържа към това поведение, когато се изправиш срещу нея? — попита Ейдриън.
Госпожа Теруилиджър поклати глава.
— Не. Тогава всичко изчезва. Бих искала да се срещнем довечера, за да упражним някои защитни тактики.
Огледах я внимателно.
— Ще имате ли сили за това? Не желая да ви обиждам, госпожо, но изглеждате много изтощена.
— Ще се оправя. Да се видим отново в парка в десет часа. Ще получа разрешение от госпожа Уедърс да те пусне да излезеш. Трябва на всяка цена да те защитим. — Тя се втренчи за няколко секунди в пространството, сетне отново насочи поглед към мен. — При този развой на събитията… няма да е зле, ако помислиш за някои други, основни елементи на защитата.
— Основни? — попитах озадачено.
— Тя има предвид пистолет или нож — поясни услужливо Ейдриън, проумял това, което аз не успях.
Госпожа Теруилиджър кимна.
— Ако някога се конфронтираш с Вероника, най-вероятно ще се стигне до сблъсък между магии… но, ами, човек никога не знае. Да имаш резервно оръжие може да се окаже незаменимо предимство.
Идеята не ми допадна.
— Нямам никакво понятие как да се бия с нож. А и не харесвам огнестрелните оръжия.
— А ще ти хареса ли да изпаднеш в кома и да остарееш без време? — намеси се Ейдриън.
Метнах му един свиреп поглед, изненадана, че той явно подкрепя предложението на наставницата ми.
— Разбира се, че не. Но откъде ще се сдобием с подобно оръжие за толкова кратко време?
По израза на лицето му разбрах, че съм улучила в десетката. Внезапно отново се изпълни с ентусиазъм.
— Мисля, че зная откъде.
— Сигурна съм, че двамата ще разрешите проблема — обобщи госпожа Теруилиджър. Очевидно мислите й вече бяха заети с нещо друго. Погледна часовника си. — Почти стана време за занятията.
Всички се изправихме, готови да поемем по задачи, но аз задържах Ейдриън. Не можех да си представя откъде, за бога, смята за толкова кратко време да се сдобие с пистолет. Той не ми обясни, а просто ми определи среща след училище. Преди да си тръгне, си спомних за нещо, което исках да попитам.