— Днес ти се полага една безалкохолна бира. Бирата е хранителна. Но само една!
Колберг даваше знак, че го чува, като вдигаше клепналите си уши. В кухнята замириса на месо и кучето започна да точи лиги.
— Странно — погледна го Сайер. — Допреди няколко седмици щеше да скачаш, да танцуваш, да лаеш и изобщо да вдигнеш страшна олелия заради кюфтетата. А сега си седиш кротко. Дали някога пак ще станеш същият Колберг, когото познавам? — попита той и обърна кюфтетата. — Не се притеснявай. Ще те приема какъвто си сега.
Малко по-късно дойде Якоб с бутилка вино под мишница. Отдели време на Колберг. Сайер донесе чаши и бутилка „Ратош Огоиве“. Настаниха се до прозореца и се загледаха в града, който постепенно утихваше. Кучето се отпусна до краката на стопанина си, доволно от храната и бирата. През прозореца нахлуваше леко шумолене.
— Сара няма ли да дойде? — попита Скаре.
— Не. Според теб трябва ли?
— Да.
— При баща си е — Сайер отпи от уискито. — Състоянието му се влоши.
— От какво е болен? Беше ми казал, но забравих.
— Множествена склероза. Нов курс за терапия с кортизон. Става много раздразнителен.
— Зная какво е да имаш баща с тежък характер. При това моят баща се държеше зле не заради терапия с кортизон, а защото беше надрусан с Божието триединство.
Последната реплика подтикна Сайер да спре изпитателния си поглед върху младия полицай. Скаре се изправи и започна неспокойно да обикаля из стаята. Разгледа статива с аудиодискове. Стотици албуми, изпълнения само на жени.
— Не е ли позволено и на мъжете да пеят, Конрад? — подкачи го Скаре.
— Не и в моя дом.
Скаре извади нещо от джоба си.
— Честит празник, Конрад.
— По какъв повод? — Сайер пое диска.
— Днес навършваш петдесет и една.
Сайер огледа подаръка и благодари.
— Одобряваш ли избора ми? — поинтересува се Скаре.
— Джуди Гарланд. Определено да.
— Като заговорихме за подаръци, получих ново послание. Без марка и адрес на подателя. Някой пак е идвал до дома ми.
Сайер прикова поглед в жълтия плик, защипан с кламер. Скаре изсипа съдържанието му върху масата.
— Какво е това? — полюбопитства Сайер.
— Копчета. Две златисти копчета с форма на сърца, завързани с конец.
Сайер ги вдигна срещу светлината от лампата.
— Хубави копчета — замислено установи той. — От скъпа дреха. Вероятно от блуза.
— Никак не ми харесват. Като ги гледам така, върху масата, придобиват смисъл, който не разбирам.
— Приличат на предложение за женитба. Обзалагам се, че копчетата ги е пратила Линда — усмихна се Сайер. — Не отдавай голямо значение на случката. Хората, които се обаждат или изпращат разни предмети, по принцип не са дейни натури.
Уравновесеният глас на Сайер успокои Скаре.
— Изхвърли ги — отсече младият полицай и разплиска червеното вино.
— Тези хубави копчета? Ти сериозно ли?
— Да, хвърли ги в кофата. Не ги искам.
Сайер отиде в кухнята, отвори един долап и пак го затвори, като незабелязано пусна копчетата в джоба си.
— Отидоха на боклука — излъга той.
— Защо Йоран си е оттеглил самопризнанието? Ядосах се, като разбрах.
— Йоран се бори за живота си. Има пълното право. До приключването на случая остава много време.
— Уведоми ли Юман?
— Да. Не каза почти нищо. Не е отмъстителен.
Скаре се усмихна при спомена за Гюндер.
— Юман е особняк. Простодушен като дете.
Думите му накараха Сайер да го погледне строго.
— Не слагай знак за равенство между красноречие и интелигентност.
— А аз си мислех, че между тях има някаква закономерност — промърмори Скаре.
— Не и в този случай.
Отпиваха мълчаливо от питиетата си. Скаре извади неизменното пликче с желирани бонбони. Избра си един жълт бонбон и го потопи в червеното вино. Сайер усети как уискито започва да действа. Раменете му се отпуснаха. По тялото му се разля приятна топлина. Бонбонът на Скаре придоби оранжев оттенък.
— Ти виждаш единствено трагедията — отбеляза младият полицай.
— Какво друго може да се види?
— Юман овдовя, а това не е никак лош статус за мъж като него. На мен ми изглежда горд със съпругата си въпреки смъртта ѝ. Споменът за Пуна ще го крепи до края на живота му. Не си ли съгласен?
Сайер издърпа пликчето с бонбоните от ръката му.
— Имаш висока кръвна захар — скастри го той.
Отново се умълчаха. Ту единият вдигаше чашата си и я поднасяше към устните си, ту другият.
— За какво мислиш? — не се стърпя Скаре.
— За всички факти, които се подреждат като пъзел независимо един от друг. И в резултат от това се случват нещастия.