— Сварща пита за теб. Какво правиш тук? — попита недоверчиво Бьорнсьон.
— Идвам след минута. Дотогава поддържай разговора. Времето е хубаво.
И веднага се заслуша в женския глас, който се обади по телефона.
— Ама той само ми обръща задника си и пърди в лицето ми — оплака се Бьорнсьон.
Гюндер му махна с ръка да го остави на мира. Най-сетне младият продавач схвана намека и изчезна. През прозореца се виждаше недоволната физиономия на Сварща. Той погледна часовника си — знак, че не разполагаше с цялото време на света и много мразеше да не му играят по свирката.
— Искам да пътувам за Бомбай, Индия. След две седмици — обясни Гюндер.
— От летище „Гардермуен“ ли ще летите? — попита гласът.
— Да. В петък след две седмици.
Той чу как пръстите на служителката затракаха леко по клавиатурата и се удиви с каква бързина става всичко.
— Има самолет до Франкфурт в десет и петнайсет. А оттам ще се прикачите на самолета в тринайсет и десет. Каца в нула часа и четирийсет минути местно време.
— Местно време? — недоумяваше Гюндер, докато си записваше трескаво информацията.
— Времевата разлика е три часа и трийсет минути — обясни жената.
— Ясно. Тогава искам да си купя билет. Колко струва?
— Двупосочен ли?
Той се поколеба. Ами ако се прибере с жена? Нали точно с това са свързани всичките му мечти и надежди.
— По-късно може ли да променя датата на обратния полет?
— Да.
— Тогава искам двупосочен билет.
— Струва шест хиляди и деветстотин крони. Как предпочитате: да вземете билета от летището или да ви го изпратим по пощата?
— Изпратете ми го по пощата — побърза да отговори той.
Продиктува на жената име и адрес: улица „Блинд“, номер десет.
— Само да ви кажа още нещо — неочаквано се обади жената. — Градът вече не се казва Бомбай.
— Така ли? — изненада се Гюндер.
— През 1995-а го преименуваха на Мумбай.
— Ще го запомня — сериозно обеща Гюндер.
— „Скандинавските аеролинии“ ви пожелават приятно пътуване.
Гюндер затвори. Сварща отвори рязко вратата на кабинета и го погледна ядосано, фермерът искаше да купи комбайн и явно бе решил да тероризира Гюндер до дупка. Търсенето на най-подходящия комбайн му беше изцедила нервите. Фермерът се бе вкопчил в наследственото си имение, та чак ноктите му се бяха протрили от работа. Никой от фирмата не се осмеляваше да му препоръча на каква машина да се спре. Сварща беше направо непоносим.
— Сварща — Гюндер се сепна, поруменял от случилото се. — Хайде, да започваме.
През следващите две седмици Гюндер не беше на себе си. Не можеше нито да се съсредоточи, нито да спи. Нощем не намираше покой. Непрекъснато мислеше за дългото пътуване и за жената, която ще срещне. Сред дванайсетте милиона жители на Бомбай, пардон, на Мумбай, все щеше да се намери някоя като за него. Сега вероятно тя се разхожда из града, без да подозира нищо. А Гюндер възнамеряваше да ѝ купи подарък. Нещо норвежко, каквото не е виждала през живота си. Например брошка за червената, синята или зелената ѝ одежда. Няма значение в какъв цвят ще е облечена, важното е да намери подходяща брошка.
Гюндер реши да отиде на следващия ден в града и да избере брошката. Не прекадено голяма и биеща на очи, а малка и семпла. С нея бъдещата му съпруга ще си защипва шала, ако носи шал. Но кой знае? Вероятно тя предпочита панталон и пуловер. Въображението на Гюндер работеше на бързи обороти и не му даваше да мигне. Дали жената ще има червена точка на челото? Гюндер си представяше как я докосва по челото, а тя се усмихва стеснително.