— Не думай!
— Термос, ако ще пътувам на дълго разстояние. Джобно фенерче.
— Малко е за оръжие на убийство.
— Моето е доста тежко. Най-големият „Маглайт“ е дълъг четирийсет сантиметра.
— Много е ръбесто, би оставило различни белези от удар.
— Освен това имам четирийсет аудиокасети в жабката, а понякога и плик с празни бутилки, които все забравям: да оставя в някой магазин. Ти какво носиш в колата?
— Колберг — отвърна Сайер.
Старши инспекторът се приближи до прозореца. Скаре също. Двамата постояха мълчаливо, всеки потънал в мислите си.
— Убиецът брои часовете — отбеляза Сайер.
— В съзнанието му те се натрупват неумолимо.
— За него часовникът се превръща в мания. Ежедневниците, новините. Цялата изтичаща в пресата информация. Той непрекъснато следи какво съобщават, записва, си всичко. Мъчи се да открие какво знаем.
— А то не е никак много. Какво разбра за Юман?
— Тръгнал си е от болницата в девет. От персонала, потвърдиха. До дома си има трийсет минути път.
— Не е ли срещнал автомобили, докато се е прибирал?
— Бял сааб. Движел се с много висока скорост. За малко да се блъснат.
— И аз имам навика да настъпвам газта по селските пътища — усмихна се Скаре.
В стаята влезе мъж. Гюндер пусна ръката на Марие. Позна Сайер и неочаквано му хрумна, че всичко е било плод на ужасно недоразумение. Вероятно чантички с форма на банан се произвеждат в хиляди екземпляри. Сайер остана прав, загледан в оклюмалия Гюндер.
— Как сте? — попита инспекторът.
— Отчаян съм — погледна го обезверено Гюндер. — Казаха, че се налага да свържат тръбичката през врата ѝ, защото вече имала рани по гърлото. Ще пробият дупка във врата ѝ и ще я мушнат вътре. Направо не зная какво ще правя.
Двамата мъже помълчаха.
— Открихте ли брат ѝ? — попита Гюндер.
— Не, но продължаваме да го търсим. Ню Делхи е голям град, а трябва да сме сигурни, че сме открили точния човек.
— Той не одобряваше решението ѝ да дойде в Норвегия — печално сподели Гюндер. — Между другото, предайте му, че аз ще поема разходите по пътуването. Така е редно.
Сайер обеща да изпълни молбата му. Гюндер прокара студената си ръка по тила си.
— Нали ще ми съобщите веднага щом мога да я погреба?
— Ще отнеме известно време — поколеба се Сайер. — Първо се налага да уточним някои неща. Освен това ще трябва да обсъдите въпроса с брат ѝ. Съветвам ви да имате предвид факта, че той може да поиска да я вземе в Индия.
— О, само това не! — Гюндер пребледня като мъртвец. — Няма да стане, ще я погребем тук, до църквата в Елвеста. Все пак тя е моя жена — угрижено натърти той. — Нося брачното ни свидетелство — за доказателство той се потупа по джоба.
— Казах го само за да ви подготвя. Ще разрешим въпроса, но може да не стане бързо.
— Тя е моя съпруга. Аз ще реша къде да я погребем.
Гюндер пламна от негодувание. Това не му се бе случвало. Едрото му тяло се разтрепери.
— Индийските традиции повеляват тялото на мъртвеца да се кремира, нали? — осведоми се предпазливо Сайер. — Каква религия изповядваше Пуна?
— Индуизъм, но не беше от най-ревностните вярващи. Тя би искала да бъде близо до мен. Сигурен съм.
Отново се смълчаха.
— Ами ако брат ѝ реши да я вземе в Индия? Какво ще правя тогава? — отчая се Гюндер.
— Сигурно някои законови положения уреждат подобни случаи. А и вие имате права. Ще се посъветвате с юрист. Сега не мислете за това. Грижете се за себе си и за сестра си. Вече няма какво да направите за съпругата си.
— Напротив! Ще ѝ осигуря подобаващо погребение. Ще организирам всичко. В момента съм в болнични. Затова по цял ден и по цяла нощ стоя в болницата. Все едно ми е къде се намирам. А тук имам и легло — той посочи към прозореца. — Карщен не издържа да стои тук. Карщен е съпругът на сестра ми — поясни той. — Жал ми е за него. Страхува се ужасно какво ще стане с Марие.
— И аз седях така до леглото на майка ми. Почина преди две години. През последните месеци мълчеше, вторачена във въздуха. Не ме познаваше. Ала аз си мислех: все по някакъв начин забелязва присъствието ми. Дори да не осъзнава, че съм аз, поне усеща нечие присъствие до леглото. Усеща, че не е сама.
— И какво правехте през това време? — попита Гюндер.
— Говорех си сам — усмихна се Сайер. — За какво ли не. Понякога се обръщах към нея, друг път — към себе си. Разсъждавах на глас. Тръгвах си от болницата тъжен, на и доволен, че съм я посетил; че съм направил нещо. Ако седиш и не обелваш дума, ти става още по-тежко. — Сайер погледна Гюндер. — Просто започнете да говорите за дреболии. Тук няма кой да ви чуе. Разкажете ѝ например за Пуна. Кажете ѝ какво ви е сполетяло.