— Не зная дали ще намеря сили — наведе глава Гюндер.
— Така ще асимилирате по-лесно случилото се. Вероятно не се интересувате от психиатрична терапия в кризисни ситуации, но разкажете всичко на сестра си, тя е най-близкият ви човек.
— Но тя няма да чуе нищо!
— Сигурен ли сте?
Сайер потупа Юман по рамото.
— Много грижи ви се струпаха на главата. Ако имате въпроси, обадете ми се. На тази визитка са написани домашният и служебният ми номер.
— Благодаря ви — кимна Гюндер.
Сайер тръгна към вратата.
— Искам да ви кажа нещо — изкашля се смутено Гюндер.
— Да?
— Излъгах ви. Имам снимка на Пуна.
— Ще ми я дадете ли?
— Ако си я получа обратно, да.
Обажданията на дежурната линия секнаха. Водещите статии, свързани с убийството във Витемуен, се стопиха до кратки съобщения. Пуна слезе от първа страница. По молба на Юман разследващите не огласиха името ѝ, но въпреки това то се появи в пресата. Той и не очакваше друго. Сайер най-сетне имаше възможност да мисли на спокойствие. Какъв ли е този бял прах? Мислите му кръжаха, докато се взираше в закачената на стената карта на Елвеста и околността. Кръстовището до бензиностанцията „Шел“, бистрото на Айнар, бакалията на Гюнвал. Шосето край Витемуен. Поляната и езерото Нуреван. Пуна беше обозначена с червено кръстче на мястото, където бяха намерили трупа ѝ. Всичко беше отбелязано върху картата: червеният автомобил, паркиран отстрани на пътя. Линда на велосипеда. Похитителят е идвал от центъра, съобрази Сайер. Колата е била обърната с лицевата част към Ранскуг. Не, не е задължително да е било така. Възможно е да е дошъл от другата страна. Забелязал е жената, подминал я е, после е обърнал и се е върнал. Мъжът е бил сам в колата и го е осенила идея. Разполагал е с масивен предмет. Пуна е тежала четирийсет и пет килограма, мъжът вероятно е бил двойно по-тежък. Линда, мислеше Сайер, какво си видяла? Познаваш повечето жители на Елвеста. Познаваш ли този човек? Знаеш ли нещо, което не смееш да ни кажеш?
Сайер се зае да скицира върху джобния си бележник. От самолета, през залата за пристигащи, към Колдинг, после при Айнар, накрая сама покрай пътя.
Не я видях да си тръгва. Само чух как вратата се затвори.
Дали Айнар Сюнде казва истината? Защо Пуна е излязла от бистрото му? Тръгнала е пеш с тежкия си куфар. Защото е била отчаяна? Когато поема нанякъде, човек търси изход. Норвежката природа с жълтите ниви сигурно ѝ се е сторила много примамлива, защото е идвала от дванайсетмилионен град. По улиците в Индия гъмжи от народ и направо не можеш да се разминеш. А тук, в Елвеста, индийката е вървяла съвсем сама. Смугла жена — екзотично цвете, нещо средно между теснолистна върбовка и глухарче. Сайер излезе от стаята за съвещания и отиде в кабинета си. Извади папката от чекмеджето и започна да препрочита докладите по случая — изготвени от него и от Скаре — и свидетелските показания. Телефонът звънна. Обади се Снурасон.
— Кажи ми, че имаш добри новини — помоли Сайер.
— Белият прах е магнезий.
— Не ме бива по химия. За какво се използва?
— Не мога да кажа със сигурност какво е било предназначението на точно този прах. Приложенията му са повече от едно. Но имам няколко предположения. Ще се наложи да попитаме специалисти. По принцип магнезият се използва и в медицината, но в по-различен състав.
— Обади се, когато разбереш нещо. И се погрижи журналистите да не го надушат.
— Дадено — обеща Снурасон.
Сайер остави слушалката и затвори папката. Магнезий, замисли се той. В прахообразна форма. Що за човек носи в себе си магнезий? Някой, който работи с химични вещества. Дали магнезият ще подскаже какво работи убиецът? Сайер се сети, че Колдинг е купил акумулатор за колата си недалеч от бистрото на Айнар по времето, когато Пуна се е намирала в заведението, само на метри от него. Излезе от кабинета си и отскочи до бензиностанцията в Елвеста. Зад тезгяха стоеше Муде Бротен. Той огледа Сайер с мълчаливо любопитство и очевидно не се смути от появата на този мъж-канара̀ с прошарена коса, чиято внушителна фигура се издигаше пред него, готова да го засипе с въпроси. Повечето хора инстинктивно се отдръпваха, но Муде се облегна върху тезгяха и се загледа с любопитство в необичайния клиент.
— Тогава не бях на смяна — усмихна се закачливо той. — Както казах и на колегата ви, който се отби тези дни, във въпросната вечер не бях на работа. Ходих на боулинг. На смяна беше Турил. Тя живее отсреща. Да я извикам ли?