— Ще поддаде?
— Ще видим какво ще излезе.
— Човекът по телефона се държа странно — отбеляза Скаре. — Изрецитира показанията си като наизустен урок и затръшна слушалката. Беше изплашен до смърт.
— Защо според теб?
— Защото излъга. Твърдеше, че видял само силуета на мъжа до езерото. Сигурно е видял не само силуета, а и лицето му. И това го е изплашило. Защото вероятно го познава.
— Точно така.
Сайер се загледа във водата. Оттам излизаха мехурчета и се пукаха на повърхността. Единият водолаз изплува и пое към сушата.
— На дъното има нещо. Тежко е, ще ни трябва въже.
Хвърлиха му навито на кълбо въже и той отново се гмурна. Мъжете на сушата притаиха дъх. Сайер се взираше толкова напрегнато от брега, че му се зави свят.
— Идват. Готови са.
Две технически лица започнаха да издърпват бавно въжето. Под водата се показаха контурите на предмет Сайер и Скаре видяха дръжката на куфар, за която бе завързано зеленото въже. Сайер затвори блажено очи. Хвана дръжката и помогна при изваждането му. Куфарът лъщеше подгизнал върху тревата. Беше стар, изработел от кафява изкуствена кожа, със стабилна дръжка. Към куфара бе прикрепена кафява папка от същата материя, на дръжката забелязаха етикет с името на собственика. Водата обаче бе размила буквите до неузнаваемост. Сайер клекна в тревата да огледа куфара. Неволно се сетя за Юман.
— Колко вода е проникнала вътре? — поинтересува се Скаре.
— Много. Куфарът е стар и износен.
Сайер го вдигна.
— И колко тежи само! Изобщо не проумявам как е тръгнала с него покрай шосето.
— Откъде знаеш, че е тръгнала? Знаем, че е седнала да изпие чаша чай в заведението на Айнар. Освен него никой друг не я е видял да излиза оттам.
— Но е била убита на мястото, където я намерихме — напомни Сайер.
— Ами ако са били двама? Ако в заведението е имало още един клиент освен Пуна?
— Двамата са я нападнали, после единият е излязъл и я е очистил?
— Да, нещо такова.
Сайер прибра внимателно куфара в багажника.
— Скаре, отиваме да проверим какво има вътре. Ти иди да разпиташ приятелката на Йоран Сетер.
— Дадено, шефе — ентусиазира се Скаре.
По лицето на Сайер се изписа досада.
— Работи в парфюмериен магазин в търговския център — осведоми го Скаре. — Истинско клише: културист и нацапотена кукла. Направо по учебник.
— Тръгвай! — изкомандва Сайер.
— Защо ме пришпорваш така?
— Нали каза, че лицето му било изподрано. Провери му алибито.
Куфарът не беше заключен, а пристегнат с два опънати широки ремъка. Сайер го откопча. Катарамите щракнаха. Сайер повдигна капака. Мокри дрехи и обувки. Загледа се в екзотичните цветове: тюркоазено зелено, лимоненожълто, оранжево. И бельо. Чисто ново, подредено в прозрачни найлонови пликове. Два чифта обувки. Козметична чантичка на цветчета. Пликче с шноли в различни цветове. Четка за коса. Халат — розов, лъскав, като от коприна. Пуна бе опаковала дрехите си много грижливо! В стаята за съвещания малкото ѝ вещи изглеждаха самотни. Разследващите, разтърсени от налегналите ги мисли, имаха усещането, че мястото на тези вещи не е тук. Пунш е искала да ги подреди в дома на Юман. Четката — върху скрина, козметичната чантичка — в банята. Обувките — я шкафа. Сигурно си е представяла как разопакова багажа си с помощта на Гюндер. Оставали са ѝ хиляда метра до къщата му, когато е починала.
В кафявата папка намериха документите ѝ: пътническа застраховка и задграничен паспорт. На снимката индийката изглеждаше много млада, приличаше почти на тийнейджърка. Не се усмихваше.
— Тези вещи принадлежат на Юман — предупреди Сайер. — Бъдете внимателни с тях. Само това му е останало от нея.
Мъжете кимнаха. Сайер се замисли за покойната си: съпруга. Четката ѝ за коса продължаваше да стои на лавицата под огледалото. От тринайсет години. Не би могъл да я махне оттам. Бе изхвърлил всичко останало: дрехи, обувки, бижута, чанти. Но не и четката ѝ за коса. Вероятно Юман също ще постави четката на съпругата си под огледалото. Странно как понякога вещите придобиват такава значимост. Сайер излезе от стаята и позвъни в болницата. Оттам потвърдиха, че Юман е при сестра си.
В търговския център цареше голямо оживление. «Направо не е за вярване, че бакалията на Гюнвал оцелява», помисли си Скаре. Огледа се наоколо да види къде е парфюмерията и я откри, притисната между магазин за прежди и ключарско ателие. Зад щанда за парфюми четеше младо момиче. Скаре обходи с поглед изобилието от шишенца, стъкленици, тубички и кутийки. «За какво са им всичките тези неща», питаше се той. За мъжката част от клиентелата бе отредена само една скромна етажерка. Скаре хвърли бегъл поглед към продавачката: