Выбрать главу

— Какво ще ми препоръчате? Искам да ухая на нещо приятно.

Тя се приближи и го огледа с очите на професионалистка.

— «Hugo Boss» е добър избор. «Henley» — също. Зависи дали искате да привлечете вниманието на околните, или не.

— Да, искам — разпалено я увери Скаре.

Ула взе едно флаконче от етажерката, отвори го и капна върху китката му. Скаре помириса послушно и ѝ се усмихна.

— Я виж ти — засмя се той. — Много готино ухае. Колко струва?

— Триста и деветдесет крони — отвърна тя.

Скаре се задави.

— Не забравяйте, че за да се създаде подобен аромат, са нужни дългогодишни проучвания — вещо отбеляза тя. — Преди най-сетне да произведат перфектния парфюм, компаниите провеждат многобройни опити с цел усъвършенстване на аромата.

— Мм — съгласи се Скаре. — Ти си Ула, нали?

— Да — изненадано кимна тя.

— От полицията съм — представи се той. — Вероятно се досещаш защо съм дошъл.

Ула имаше широки рамене, впечатляващ бюст, който изглеждаше истински, и слаби дълги крака. Беше се гримирала много изкусно.

— Ще се наложи да те разочаровам — бързо реагира тя. — Не зная нищо за случилото се във Витемуен.

— Не очаквам да имаш информация, просто работим така: преобръщаме камъни, пък каквото намерим — усмихна се Скаре.

— Под мен няма какво да пропълзи — престори се на засегната Ула.

Скаре се засмя малко засрамено.

— Сигурно. Само се опитвам да се направя на интересен, но не всеки път ми се удава. Има ли къде да поговорим на спокойствие?

— Не мога да оставя щанда — тутакси обясни тя.

— Няма ли кого да помолиш да те замести за пет минути?

Ула се огледа в просторното помещение. Двете момичета зад щанда за печива нямаха работа. Ула махна на едното и то веднага притича.

— Да отидем в кафенето ей там.

Столовете се оказаха ужасни, от леярски чугун. Скаре намери решение на проблема, като седна на края на стола и се наведе напред.

— Само за твоя информация: на сегашния етап на разследването изключваме хората от кръга на заподозрените един по един. Разбираш ли? Опитваме се да научим къде са се намирали жителите на Елвеста на двайсети вечерта и какво евентуално са видели.

— Ясно, но аз не съм видяла абсолютно нищо — Ула го гледаше с очакване.

— Все пак ще ти попитам: къде беше вечерта на двайсети август?

Ула се облегна назад.

— Първо тренирах в «Адонис» заедно с един мой познат.

— Кой е той?

— Казва се Йоран.

«Доста странно се изразява за гаджето си», помисли си Скаре, но си замълча.

— Към осем приключихме, качих се на автобуса и отидох у сестра ми, която живее на десетина километра от Елвеста, за да гледам племенника ми. Сестра ми е омъжена и има двегодишно момченце — поясни тя.

— И колко време остана у тях?

— До към полунощ.

— А този Йоран? Той с теб ли дойде?

— Не — отсече лаконично тя. — Не ми трябва компания, за да бавя двегодишно хлапе. Гледах телевизия и се прибрах с последния автобус.

— Значи гаджето ти не беше при теб?

Тя го погледна неприязнено.

— Гадже ли? Кой казва, че с Йоран сме гаджета?

— Той.

— Нямам гадже.

Скаре подпря брадичка на ръцете си и я погледна. Ула носеше красив пръстен с черен камък.

— С Йоран Сетер не сте гаджета, така ли? — спокойно попита той.

— Бяхме — отговори тя.

Скаре долови разочарование в гласа ѝ.

— Значи скъсахте?

— Да.

— Кога?

— На двайсети август, след тренировката. Не исках да продължаваме.

Изминаха няколко продължителни секунди, докато Скаре асимилираше информацията и смътно осъзнаваше какво означава тя.

— Ула — подхвана полугласно той, — моля за извинение, задето ще ти задам нетактичен въпрос, но трябва да разбера някои подробности около скъсването ти с Йоран.

— Защо? — учуди се тя.

— Не мога да ти обясня. Разкажи ми каквото си спомняш. Кога и как стана това?

— Защо се налага да споделям толкова лични неща?

— Сигурно си мислиш, че връзката ти с Йоран не ме засяга, но не е така.

— Нито Йоран, нито аз сме свързани по някакъв начин със случая. Нямам желание да отговарям на въпроса ти.

Ула се затвори в черупката си. Скаре се мъчеше да изкопчи малко информация.

— Не е нужно да се впускаш в подробности. Накратко ми разкажи какво се случи.

Прикова сините си очи в зелените очи на девойката! Този трик обикновено действаше безотказно на жените. Ула също не направи изключение.