— Значи Ула пак е решила да къса с мен? — засмя се примирено Йоран. — Нищо ново под слънцето. След няколко дни пак ще поиска да сме заедно. Отдавна съм престанал да вземам приказките ѝ на сериозно.
— Не ме интересува дали сте заедно, или не. Важното е друго: излъгал си, че вечерта на двайсети август си бил с Ула в дома на сестра ѝ.
— Напротив, казах истината. Извинете, но защо се налага да ви отговарям на подобни въпроси?
— Защото разследваме убийство. Много хора са длъжни да отговарят на многото ни въпроси. Иначе казано, не си единствен. Ако това те успокоява.
— Нямам нужда от утеха.
Усмивката не слезе от лицето на силния, убедителен Йоран.
— Ула не си дава сметка какви ги приказва — обясни той.
— Не и според колегата ми.
— Той е общувал с нея само няколко минути. Аз я познавам от година и нещо.
— Значи все още твърдиш, че си прекарал вечерта с нея?
— Да. Гледахме племенника ѝ.
— И защо ѝ е на Ула да лъже? И то полицейски служител?
— Ако е бил готин, се е оказала достатъчна причина да го забаламоса. Тя се слага на всички. Явно не иска да е ангажирана с мен.
— Намирам обяснението за доста плоско.
— Нямате представа какви щуротии измислят момичетата, за да направят впечатление. В това отношение са направо ненадминати. И Ула не е изключение.
— Ходил ли си в къщата на сестра ѝ?
— Да — Йоран се усмихна още по-широко. — И затова мога да ви опиша как изглежда всекидневната, кухнята, банята. Много гадно, а?
— Как беше облечен, когато си тръгна от „Адонис“?
— Със спортна блуза. Вероятно бяла. Черни „Левис“. Обикновено така се обличам.
— Взе ли си душ след тренировката?
— Разбира се.
— Но въпреки това по-късно си влязъл да се изкъпеш втори път?
Кратка пауза.
— Кой ви каза?
— Разговарях с майка ти. Прибрал си се в единайсет и веднага си се пъхнал под душа.
— Сигурно така е било.
Пак тази усмивка. Нито следа от тревога или притеснение. Личеше колко старателно е оформял с тренировки мускулестото си тяло, отпуснато върху стола.
— Защо влезе да се къпеш пак?
— Така ми се е приискало.
— Майка ти ни каза, че си се прибрал, облечен в синя тениска и сиви шорти. Преоблече ли се след тренировката в колата?
— Майка ми няма услужлива памет.
— Само ти ли от цялото село си с всичкия си, Йоран?
— Не. Но, съвсем сериозно, тя не забелязва такива неща. Докато спортувам, нося синя тениска и сиви шорти.
— Значи си тръгнал от „Адонис“ с чиста бяла блуза, а преди да се прибереш, си облякъл потния си спортен екип?
— Не, не. Нали ви казах: майка ми се е объркала.
— С какво беше обут?
— С маратонки. Ето ги.
Той протегна краката си, за да ги покаже.
— Виждат ми се нови?
— Нищо подобно, нося ги от няколко месеца.
— Може ли да погледна отдолу?
Йоран вдигна крака. Подметките бяха тебеширенобели.
— На кого се обади?
— Кога?
— На двайсети, от колата. Ула те е видяла да говориш по телефона.
За пръв път от началото на разговора усмивката на Йоран се стопи.
— На познат. Толкова.
— Нека обобщим положението ти към днешна дата: минал си покрай местопрестъплението по времето, когато е било извършено. Караш червен „Голф“. Близо до мястото, където е намерена убитата, е забелязана подобна кола, паркирана на шосето. Свидетел е видял на поляната мъж с бяла риза заедно с жена. Даваш лъжливи показания къде си прекарал въпросната вечер. Неколцина свидетели са забелязали рани по лицето ти, когато си се появил в бистрото на Айнар на двайсет и първи август, деня след убийството. Все още се виждат следи от тях. Вероятно и сам разбираш, че няма как да подмина тези факти, без да поискам обяснение.
— Боричках се с кучето. Не съм от мъжете, които притесняват непознати жени. Защо ми е да го правя? Имам си мацка.
— Според нея вече не сте заедно, Йоран.
— Ула често говори врели-некипели.
Вече не се усмихваше.
— Не ми се вярва. Ще се върна.
— И дума да не става. Не желая да продължавате да ме тормозите. Проклятие!
— По време на това разследване ще се съобразяваме единствено с мъртвата жена — отсече Сайер.
— Такива като вас са оперирани от способността да се съобразяват.
Сайер излезе на двора. Не го напускаше натрапчивото усещане, че Йоран Сетер крие нещо. Като повечето хора, съобрази Сайер. Не е задължително на съвестта му да тежи убийство. Затова тази професия му се струва толкова трудна: в разпитваните често долавя чувство за вина, което ги представя в лоша светлина, понякога напълно незаслужено. Сайер ненавиждаше задължението си да се рови безогледно в живота на другите. За да не изгуби мотивация, затвори очи и се помъчи да извика пред очите си ужасяващата гледка на строшената женска глава.