— Предлагам да се обадиш на майка си и да ѝ разкажеш всичко. После си легни и я изчакай да се прибере. Майка ти ще звънне в полицията, ако сметне за необходимо — посъветва я на сбогуване Скаре.
Линда затвори и се качи в спалнята. Обхвана я пълна апатия. Легнала, гледаше паяка на тавана. Навсякъде виждаше врагове. Третираха я като сополанка. Страхът я нападна и ѝ стана студено. Зави се и стисна очи. Нямаше желание да се обажда на майка си. Искаше да остане сама. Да бъде невидима, да не притеснява никого, да не обвинява никого, да не свидетелства, да не поздравява, да не се пречка. Всички искаха да им се махне от главата. Сега го осъзна. Ушите ѝ писнаха. Недоумяваше причината. Неподвижно очакваше да съмне. В четири часа чу щракването на ключа в ключалката. След малко — стъпки. Майка ѝ открехна вратата на спалнята. Линда не се обади, престори се на заспала. Майка ѝ си легна. Линда запали лампата и застана пред огледалото. Белезите по врата ѝ се бяха позаличили. Дали наистина я нападна Йоран? Гласът на мъжа в тъмното ѝ прозвуча различно. Линда беше убедена, че агресорът е по-висок от Йоран. Как ще събере смелост пак да излезе навън след случилото се? Да се качи на училищния автобус или да тръгне с велосипеда? Вероятно убиецът я наблюдава и следи всяка нейна стъпка. Върна се в леглото. Часовете минаваха. През пердетата нахлу дневната светлина. Линда чу песента на птичките в градината. Сега, когато майка ѝ си дойде, най-сетне се поуспокои. Заспа и се събуди към обяд, защото усети присъствие до леглото си.
— Лошо ли ти е? — учуди се майка ѝ.
Линда ѝ обърна гръб.
— Няма ли да ходиш на училище?
— Не.
— Какво ти е?
— Боли ме главата.
— Защо си пуснала пералнята, а не си простряла дрехите?
Линда мълчеше. И без това никой не ѝ вярваше.
— Поне ми отговори.
Линда обаче стисна здраво устни. Предпочиташе да си лежи безмълвно. Никога повече няма да им отговаря.
Според доклада, изготвен от Съдебна медицина, убийството е било извършено с предмет с гладка повърхност. Затова разследващите изключваха възможността да е чук. Или оръжието е много тежко, или убиецът е много силен, или и двете. Сайер прелистваше книжата, потънал в размисли. Наглостта на престъпника го смайваше. Насред поляна, по светло. Само на метри от къщата на Гюнвал. Ако обаче убиецът не е познавал района, няма как да е знаел за къщата и вероятно изобщо не я е забелязал в разгорещената схватка. И все пак: такива престъпления се случват в прегръдката на мрака. В този случай убиецът учудващо не завлича Пуна в някоя горичка, далеч от пътя. Действа импулсивно. Всичко се случва на момента. По някаква причина го връхлита рядко срещано неистово желание да разрушава. Ако му е било за пръв път, вероятно е изплашен от себе си и от яростта си. Това би следвало да си проличи в поведението му. Вероятно не веднага, а след известно време. Ще започне да пие, да избухва по най-дребния повод и да се заяжда с околните или ще се затвори в себе си и ще крие мълчаливо чудовищната си тайна.
Якоб Скаре се показа на вратата. Изглеждаше изморен — доста необичайно за него.
— Безсънна нощ? — попита Сайер.
— В два ми се обади Линда Карлинг.
Сайер се изненада. Скаре затвори вратата.
— Притеснен съм.
— Доколкото зная, не си ѝ баща.
— Не, притеснен съм за себе си.
Сайер го подкани да седне.
— Обажда ми се за втори път. Първия път ми съобщи за мъж в градината ѝ, който я наблюдавал. Тогава беше сама, майка ѝ често отсъства по работа. Снощи ми позвъни малко след два да ми докладва за нападение над нея.
В бараката в двора им. Според нея е бил убиецът. Предупредил я да не си отваря устата за убийството във Витемуен.
Сайер повдигна едната си вежда с няколко милиметра — явно се изненада не на шега.
— И ми казваш за това чак сега?
Скаре кимна мрачно.
— Работата е там, че Линда си измисля — отбеляза той съкрушен. — Иска да се сближи с мен.
— Винаги ми действа ободряващо да узная, че на младите хора никак не им липсва самочувствие — присви очи Сайер. — Сигурен ли си?